Етикет: Красимира Жечева – стихове

Ти си дете, ти си игра, ти си солта и захарта. Ти си лъчът  и острието – и през деня, и през ноща. Ти си…

Силно обичам и мразя, страстно целувам в нощта, тихо куршумите пазя, за да не пробият мойта стена. Теб те обичам безмерно, време трябваше да го…

Не беше ми ясно… защо и кога промених се абсурдно… напук на света. Ааа… сетих се сега… Почтена, смирена – като тиха вода, хвърлих се…

Жена… с токчета на път… Утъпкан ли е този път по който токчета вървят… Стоиш и гледаш…  чупка в ханша… Поредни токчета на път, различнен…

Погали ме нежно, говори ми дълго с много красиви слова, прегърна ме с топлота, цяла вечер се държахме за ръка, обви ме с любов, люби…

Животе мой, как искам аз да те опиша! С какво обаче да те обрисувам? Дали с перо да те рисувам или с четка на платно?…

Бягаше навън едно дете  и викаше неистово в скръбта: Къде си, мамо? И бягаше детето през полета и скали, но беше станало девойка и пак…

Ще ми бъде тъмно, ще ми бъде грозно, ще ми бъде тихо в ноща и ще търся твоето тяло, за да го усетя в съня.…