Светостроеж – да бъдеш бог на измислен свят

Светът е сцената на нашата история. Декорът, който стои зад всяко едно действие в разказа. Колкото по-убедителен е той, толкова по-истинска ще изглежда драмата, която се разиграва пред него.

Добре-построен свят може да ни потопи в една история, да ѝ придаде триизмерност и да прехвърли въображението ни отвъд страниците.  Свят, създаден с нехайство, заплашва да напомни на читателя, че всичко пред него са просто редове текст. Това може да срине неговата емоционална инвестиция в историята.

Какво, все пак, е светостроеж?

Светостроежът или уърлдбилдинг (worldbuilding) е създаването на въображаема реалност. Състои се в измислянето на последователни елементи, които да дадат контекст на фиктивен разказ. Такива могат да включват всичко от общи неща като история и география на света до съвсем дребни детайли като модните особености на определен етнос или кулинарните тенденции в даден регион.

Резултатът от завършен светостроеж се нарича „построен свят”.

Защо това е важно?

Най-голямото престъпление, което една книга може да направи, е да ти напомни, че четеш книга. Това обикновено става когато вътрешната липса на последователност те накара да прекъснеш прочита си, за да си зададеш въпрос и в крайна сметка да не успееш да откриеш по-дълбок оговор от „това е просто приказка”.

Къде е произведена шевната машина на госпожа Бобър от „Хрониките на Нарния”, когато светът на Нарния не е индустриализиран? Това е просто приказка.

Как Саурон от „Властелинът на Пръстените” изхранва хилядна оркска армия? Все пак Мордор ни е демонстрирана като необятна пустош, където Фродо и Сам едвам успяват да открият вода? Това е просто приказка.

Защо в света на „Елмазения дворец” от Стивън Диас хората продължават да строят замъци, когато водещите нации воюват предимно с гигантски летящи гущери, напълно способни да прелитат над стените? Това е просто приказка.

Макар не всеки да си задава тези въпроси, за мнозина те вредят на гладкия прочит. А това е нещо, което като автори искаме на всяка цена да избегнем.

Та, в крайна сметка колко да се задълбочa?

В никой случай не разбирайте, че сте длъжни да измислите абсурдни детайли като вида кожа, която обущарите в някой град използват.

По-скоро се замислете как необичайните елементи, които добавяте в света, го променят. Как афектират комуникацията, войната, политиката, културата и начина на мислене? Дори нещо, на пръв поглед незначително, като комуникационна магия, би имало драматични последствия върху културата на света – би направило професията на вестоносците незначителна, би подобрило достъпа до информация, скоростта на реакция в случай на бедствия, аварии, войни и прочие, и прочие.

В „Песен за огън и лед”, например, драконите са твърде малко, за да направят строежът на замъци напълно ненужен. За сметка на това когато все пак участват в сражения, разрушителната им сила е повече от решаваща.  Един от първите ни примери за това е Харънхъл – чутовен замък. Неговите грандиозни стени и кули, построени да отблъснат и най-голямата човешка армия, не са могли да удържат на нападението на гигантски огнедишащ звяр. От тогава насетне никой в историята не се е опитвал да построи замък с подобни мащаби.

В “Родоначалник на раздора” – поредицата, която в момента пиша, магията не само е част от света, а установен занаят, практикуван от мнозина. Един клон от нея са “писарските заклинания”. Чрез тях информация може да бъде търсена, сортирана и редактирана, мастилото може да бъде манипулирано и отпечатвано, а страници да бъдат копирани и премествани – всичко това без наличието на развита технология като нашата.

Това е дало своя отзвук – в света печатна преса (като тази на Гютенберг) никога не бива създадена, защото има магически чиновници, които изпълняват същата функция. За сметка на това услугите им са скъпи и светът не вижда информационен бум какъвто се случва в нашия. Информационната война там бива затруднена, тъй като писарската магия позволява създаването на много по-добри фалшификати. Това е довело оригиналите на документи да се отпечатват на специфичен вид хартия… и така нататък.

Само още една щипка „специално”

Специалното е изкушаващо. Все пак авторите-фантасти пишат за светове, които са по-изненадващи от нашия, които да ни измъкнат от скучното ежедневие.

Но както гласи един афоризъм:

„По-малкото е повече”.

– Лудвиг Мис ван дер Рое

Колкото по-малко са свръхестествените елементи, толкова повече ще контрастират със света ви. Толкова по-задоволителна ще е специалността им.  Когато добавите твърде много специално, рискувате да обезцените изненадващата му стойност.

В „Ерагон”, първата книга в поредицата „Наследството”, магията, драконката Сапфира, елфката Аря и котколакът Солембум са изключения, изпъкващи специални елементи, които контрастират с иначе доста обикновената околна среда.
В следващите книги всеки втори персонаж е способен на нечувани магии, виждаме няколко действащи дракона, общество от елфи-магове и цяла армия котколаци. В този момент елементите, които някога са били „изключението”, сега стават „правилото” и спират да изненадват.

Решете колко необичаен искате да е света ви. Няма проблем той да е изцяло приказен, но помнете, че колкото по-малко специално има, толкова по-запомнящо се ще е то.

Окей, построих си страхотен свят и нямам търпение да обясня всеки един детайл от него!

Не бързайте толкова с това. Лесно е човек да изпадне в другата крайност и да залива читателя със страница след страница за вековната история на чешмата в центъра на поредното село. Сред писателските общности това бива хумористично наричано „синдрома на светостроителя” и е следствие на опиянителната наслада, която светостроежът може да достави.

Добрият строител на светове се различава от лошия по това че знае кое да покаже, кое само да намекне и кое да скрие.

Типичните анимации на Дисни имат по 90 страници сюжет – една страница за всяка минута от екранизацията. Когато, обаче, са създавали филма „Атлантида: Изгубената империя”, сюжетът е възлязъл на 155 страници. В последствие на авторите се е наложило да правят компромиси. Едни сцени са били изрязани, а други – значително съкратени. Доста от съкратените идеи виждаме само за скунди като визуални елементи от фона. Други, които са били сметнати за нерелевантни, не виждаме въобще във финалния филм.

Преценете кое е най-важното от света ви за сюжета. Коя информация е нужна на героите и читателите?  Покажете нея, а останалото само намекнете. Изрежете ненужното.

Още за „синдрома на светостроителя”

Мнозина, занимаващи се със светостроеж, в един момент биват изцяло погълнати от него. Както споменах, процесът е опияняващ. Лесно е човек да бъде изкушен от ролята си на бог и до безкрай да измисля нови неща. Така рискува да забрави за сюжета или дори да забрави да пише книгата си като цяло.

Помнете, че светът е сцената на нашия разказ, но не трябва да забравяме, че е точно това – сцена. Може да искаме идеалната такава, но колкото и красив да е декорът, актьорите и сюжетът винаги ще са по-важни – в този случай нашите персонажи.

За това как да подобрите историята си, може да се обърнете към поредицата статии за “Пътешествието на героя” тук, в блога на Самоиздател.

През това време помнете, че добри герои и добра история в зле-измислен свят винаги ще са по-интересни от невероятен свят със забавими персонажи и конфликти. Добре е да измислите страхотен свят, дори препоръчително, но не забравяйте да помислите за жителите му. И говорейки за тях…

Светът през очите на героите

Светът може да си поиграе с нашето авторско въображение и това на читателя, но в крайна сметка целта му е една – да подхрани нашата история. В идеален случай е нещо, което дооформя и допълва нашите персонажи и ни дава идея защо те мислят и действат по техния си начин.

Добре е светостроежът да е представен през погледа на героите ни. Както гласи известното правило:

„Не казвай, а показвай.”

Добре е да обясниш, че един град се изхранва от рибарските си кораби. Още по-добре е да покажеш как, пристигайки в него, героят ти бива ударен от тежкия мирис на риба и си запушва носа.

Добре е да напишеш, че реколтата в сух регион е възможна благодарение на магьосници, които призовават дъжд. Още по-добре е да покажеш героят ти, който намусено се крие под едно дърво и потропва с крак, докато чака те да си свършат работата, за да продължи пътя си.  

Добре е да напишеш, че поредния модел космически кораб е дисфункционален. Още по-добре е героят ти да изругае, след като получи токов удар, докато поправя поредния проблем.

И така нататък.

Непоследователен светостроеж

Когато сме изкушени да добавим поредния пикантен фантастичен елемент е добре да се замислим за това как той ще афектира света от тук насетне.

Читателите често се мусят ако представим една концепция, но после побързаме да я сметем под килима, когато спре да ни е нужна и ни пречи.

Например времевъртът (the time turner) в „Хари Потър” е устройство, способно да връща човек до няколко часа назад във времето. То бива използвано в третата книга от поредицата, за да могат Хари и Хърмаяни да се върнат и да спасят животите на грифона Бъкбийк и Сириус Блек – чичото на Хари.

Времевъртът има потенциала да промени изцяло някои събития в следващите томове. Това, обаче, не се случва и много читатели се чувстват неубедени от нататъчната му липса.

Възможен е и обратният пример – изведнъж да покажем на читателите, че нещо е възможно, макар и до сега да е имало удобни моменти за неговата поява, в които да не сме го виждали.

В „Междузвездни войни част 8 – Последните джедаи” виждаме как свръхсветлинното изсрелване на кораба на Съпротивата бива използвано за самоубийственото му разбиване в огромния кораб на Първия ред. Когато красивият спектакъл на спиращата дъха сцена свръшва, мнозина хора остават с един нестъхващ въпрос: „А защо не са го правили преди? Как така не направиха това със звездата на смъртта в епизод 6?”

Когато впишем елемент в сценария ни, поемаме отговорност за него. Поемаме отговорност да го напаснем със света ни досега и да го напаснем със света ни за в бъдеще.  

Земята като „построен свят”

Истинският свят е един готов, вече „построен” свят. Той е източник на безкрайно вдъхновение. Вековете история, които имаме, разнообразните култури, които са се издигнали и изчезнали, войните, които сме водили, животните, които съществуват и тези, които са изчезнали – Земята е толкова по-голяма, отколкото си даваме сметка.

Колкото повече разберем за нея, толкова по-убедителни ще са световете, които създадем.

„Децата рисуват нещата както те си ги представят. Аматьорите рисуват каквото виждат. Майсторите рисуват каквото разбират.”

– Unknown

Същото се отнася с пълна сила и за писането.

Дори и Ейчиро Ода, автор на хумористичния и силно фантастичен японски комикс “One Piece”, е направил дълго проучване за пирати, преди да напише популярната си поредица.

Отидете и проучете темата, за която ще пишете. Ако ще пишете за война във фантастичен свят, прочетете за войните, които са се водили в нашия собствен. Сега се върнете на каквото казах преди малко – как фантастичните елементи в историята ви ще променят как се води война спрямо как е при нас?

Създателите на „Атлантида: Изгубената империя” са ходили в стара подводница, обличали са дрехи от презентирания период. Всеячески са се опитали не само да разберат, но и да изживеят в периода, в който се развива филма им.

Отидете на места, подобни на тези, за които пишете. Облечете дрехи, каквито носят героите ви. Опитайте се да си помислите как вие щяхте да живеете в техните обувки. Какво в манталитета ви щеше да е различно?

И в крайна сметка какво?

Светът във фикция е сцена, която да украсите по ваш избор. Добре е читателят ви да може да зърне красив, добре-оформен и балансиран декор. Ако вашият е постен, хората ще се разсейват от голата бетонена стена зад вашите актьори – персонажите. Ако пък декорът ви е пренатруфен, но актьорите не играят ролите си добре, читателят ви ще заспи в своята седалка. 

Мислете, проучвайте, изживейте и подбирайте умно. Не оставяйте празни места, но слагайте елементи само когато сте убедени, че те ще допринесат за света ви, а няма да разсейват от него. Балансирайте възхитителното с прагмаичното.

Очаквайте повече за светостроежа в блога на Самоиздател, а през това време погледнете света на вашата история. Ключовите ви елементи имат ли отзвука, който би трябвало да имат? Влияят ли на животите на героите така, както би следвало да влияят? Променят ли моралността, културата и манталитета на обществото?

Правят ли книгата ви по-ефирна?