[Споделени мисли] Призвание творец и силата на думите

Ще започна с откъс от романа „Розовият град“, а после ще споделя някои мисли с вас. 

„Замислих се за обстоятелствата и хората, които изпълват дните ми. Много от тях дори не забелязвам, други смятам за даденост. Колко рядко се сещам да благодаря, че присъстват в живота ми и колко вторачена съм в ригидните си представи, за това кое би ме направило щастлива.  

В този момент една чайка кацна наблизо, а други две устремено се спуснаха ниско над водата. Замислих се може ли една птица да бъде щастлива. Може би свободния полет в ефира, кара сърчицето ѝ радостно да затрепти. Почти на мига отхвърлих тази мисъл, та нали това бе естествена тяхна способност. Все едно човек да е щастлив докато ходи.

– А защо да не е?

Долетя до мен онова магично гласче, което понякога чувах. Добър въпрос, а защо да не е? Замислих се за това, а после взех да разсъждавам каква е разликата между човека и животните. Те също като нас имат усещания и чувства, но кое е онова специално предназначение, което е присъщо единствено и само за хората. 

– Способността да твори? – попита гласчето.

Разбира се, че творчеството е човешка привилегия и дава възможност на всяка душа да предаде своите уникални послания. Та ние всички сме творци! Независимо дали рисуваме, създаваме музика или месим хляб. Дали си даваме сметка или не, ние сътворяваме нашето днес и нашето утре. Колко важни са мислите, намеренията и мечтите. Също и думите, които отправяме един към друг или към себе си. Как важен е дълбокият смисъл, съдържащ се в тях.

Това откритие накара Радостта да се пробуди в мен. Малко по малко онова пресъхнало изворче в сърцевината на гърдите ми започна да оживява и отново можа да затрепти. Почувствах се най-богатото и облагодетелствано същество под слънцето. Може би за първи път осъзнах, че щастието е въпрос на избор. И аз направих своя.“ 

В последните години се наблюдава бум в писането. Много души се събуждат и започват да творят чрез словото. Всяка история е интересна по своя уникален начин и има смисъл да бъде разказана. Пишейки научих много неща, едно от които е, колко трудно е всъщност. Всички можем да пишем, защото знаем буквите и думите, но да изразиш онова, което чувстваш съвсем не е лесна задача. От друга страна смятам че писателството е огромна отговорност заради посланието, което носи всяко произведение. 

Ще цитирам откъс от разсъжденията си по темата, споделени в края на втората стихосбирка, която подготвих за издаване, „Кралица на нощта“.  

„Писането на лирика ме научи да се докосвам до вибрациите на всяка дума и словосъчетание. Има такива, от които неприятно потръпвам и имам вътрешна съпротива да изпиша. Отказвам да ги употребя заради тягостното усещане, което създават. Други нежно докосват и галят. Това ме научи много внимателно да боравя с тях. Осъзнах, че са средство, чрез което вплитаме определена енергия, която се предава на четящия. С думи можем да огорчим, принизим, натъжим, можем и да създадем радост и извисим духа. Стремя се стиховете ми да поднасят единствено приятни емоции и усещания. Смятам, че с помощта на словото имаме възможността да претворим света, в който живеем и да помогнем да се трансформира в такъв, за какъвто мечтаем.“ 

Имаме честта да живеем в особени времена. Светът се променя, ние също се променяме, съзнателно или не, заедно с него. Ренесансите възникват в най-тъмните периоди от човешката история. Те пазят душите ни от пълен мрак. 

Ще завърша с един стих, който се казва „Блага дума“.

Блага дума не пестя.
Защо ли?
Защото са безплатни.
Щом искрено, 
със думи мили, 
погаля някоя душа,
сърцето радостно 
се разтуптява,
и става  бодър
някакси денят, 
поне за двама.
Да сме човечни,
весели, добри
е всъщност 
толкоз лесно. 
Блага дума 
на ближния
не ще спестя,
защо ли?
Защото са безплатни!

Дебютната ми стихосбирка “Домът на феите” може да намерите в книжарницата с кауза на Самоиздател и да я поръчате дирекнто от мен. За всяка закупена книга, самоиздател посажда едно дърво!