Описание
Сборникът „Разкази за жени ” е първата книга с разкази на автора. Той съдържа двадесет и една многолики истории. Това, което ги свързва е централния женски образ и темата за женската душевност и преживявания. Голяма част от образите имат своите реални прототипи, но в голяма степен и авторовото въображение е родило свои, чисто литературни, герои.
Някои от разказите са на двадесет години (като „Спомен” и „Китаецът”), а други са по-млади. Има множество експериментални и не дотам експериментални наративни форми, като почти винаги краят е малко неочакван. Присъстват традиционните теми на любовта и изневярата, смъртта, децата и богатството, но редом с тях са разгледани и социални и лични травми като белегът на семейното насилие, депресията, шизофренията и булимията, дочува се и гласът на дете с увреден слух – все разкъсани души. И в центъра на тази глъч се появява и един романтичен образ на героиня без душа, наречена Ромфея, която се бори за своето очовечаване. Езерото пък, в един от разказите, е символ на тази странна черта на човешката сила на ума, която в даден момент е толкова чиста и силна, че успява да материализира своите деца – мислите.
Вплитането на реалното с ирационалното е тази абсурдна нишка, която изплита авторът, за да изследва тежките обременености на съвременната жена и да ги обсипе с доза хумор. И макар че историите следват азбучен ред, те не бива да се четат по ред. Защото всяка история е едно пътуване извън познатото – тя може да ни срещне с дракона Драгомир в „Като да родиш дракон”, с ексентричен богаташ като този в „Женски клуб „Доверие”, или да ни отведе до истинското ни аз както Маргеритта в „Цветът на тишината”. Или пък да ни изправи пред стени, които трудно бихме могли да превъзмогнем сами без да срещнем своето алтернативно аз като героинята в „Кати”. Има и тъга, разбира се, защото всеки жимот е низ от радости и тъги, като дълбоката мъка на майката в „Неземно дете”.
Евелина Георгиева –
Отдавна не бях чела толкова увлекателно и стойностно четиво – оригинално и завладяващо като стил и като писателски изказ.
Разказите в сборника на Минка Параскевова са толкова увлекателни, че се четат на един дъх. Всеки сюжет е по своему оригинален, завладяващ, непредсказуем, държащи ме в напрежение до последния момент, а финалите понякога дори бяха неочаквани за мен.
Още първата страница със съдържанието на книгата ме грабна със своята необичайност – разказите са подредени по заглавия в азбучния им ред, не бях виждала досега такова нещо.
Впечатлиха ме красотата на думите и сравненията, образните и почти поетични описания на картини и действия. В разказите й „слънцето смигва уморено“, залезът е „розов“, като при изгрев Слънце, а не оранжев, възвишенията на Странджа са „канелени“, небесата са „лимоменожълти“, ръцете са „кадифени“, а тишината има „цвят“! Такава великолепна образност!
Всяка героиня от отделните разкази си има свой собствен живот, свои проблеми, мечти, страхове, толкова много нюанси на женската душа, събрани в една книга ме впечатлиха приятно.
Всяка от историите е завладяваща, интересна, разказана по такъв необикновен начин, че на места реалността се преплита с мистика, с вълшебство. Мисля, че във всеки сюжет прозира духовното начало, възвишеното, любовта, красотата на Душата, доброто, състраданието към чуждата болка -дори и в най-реалистичните и груби на пръв поглед истории.
Допаднаха ми много разказите „Влак на Балканите“ „Грях“ (с неговата мистично-фолклорна образност), „Мария“, „Принчина Мещина“, „Чудото на Великден“. Но в моята топ класация фаворит е разказът „Ромфея“ с неговия духовен заряд, мистика, дълбока символика, вълшебство, чудото на раждането на новия живот и вселяването на нова Душа! От него лъха неземност и светлина! И името сякаш не е измислено случайно – РомФЕЯ – сякаш подсказва, че става дума за феи и за вълшебни същества.
Препоръчвам на всички читатели да се потопят в женските разкази на Минка Параскевова, които ще ги държат в приятно очакване, докато не затворят и последната страница на книгата!
Стилът на авторката е чудесен, а думите, които използва са оригинални, образни и „красиви“, очарована съм.
Евелина Георгиева, гр. Вършец
Светла Бодурова –
Вълнуваща, топла, магнетична и повдигаща книга! Всеки разказ изненадва с неочакван финал. Изненадващо увлекателно четиво!
Милена Вягова –
Увлекателни разкази за многоликия образ на жената, с привкус на съспенс, фентази, драма и романтизъм, поставящи вечни теми и различна гледна точка.
Николай –
Една добра книга. Чете се леко. Отдавна не се бях задържал на книга толкова дълго.