Перфектната първа глава

Първата глава може спокойно да се каже, че е най-важната в книгата Ви. Тя е първия поглед на читателя към света, който сте създали и е факторът, дали и колко хора ще се поинтересуват какво става отвъд нея. 

Това Ви стресна? Е, Самоиздател е тук да Ви даде насоки как да напишете първата си глава, така че да грабне читателите.

“Кой?”, “Къде?” и “Жанр?”

Според Мери Робинет Ковал, носителка на множество литературни награди, първите изречения на една творба трябва да дадат правилните обети. Това са обещания към хората, които подхващат книгата, че тя ще остане вярна на жарна си, че ще има интересен сюжет, и ще бъдат следвани вълнуващи персонажи, чиито премеждия читателят ще иска да следи. Книгата Ви е трилър? Дайте им в първата глава малко екшън. А може би е криминална? Загатнете това сложно, почти перфектно убийство.

Когато някой подхване книга, обикновено иска да бъде ориентиран още от началото ѝ. За това, освен ако нарочно не целите да объркате читателя Ви още от самото начало, е хубаво да си зададете следните въпроси. В първата Ви глава има ли информация за „Кой?“; „Къде?“ и „Жанр?“.

„Кой?“ очевидно е главният герой или такъв свързан с него. Покажете характера на персонажа, когото представяте. Накарайте го да оживее в първите Ви страници. Дайте му отличителни реплики, действия и външен вид.

„Къде?“ е мястото да покажете на читателя как главният герой е повлиян от обстановката. Вали студен дъжд? Напишете как сякаш костите на персонажа Ви замръзват. Има силен вятър? Опишете как той задъхано се бори със стихията, която има шанс да го отнесе. Опитайте се да включите усета на героя. И не забравяйте. Това са не само зрение и слух, но и мирис, вкус, допир, към който можем да включим топлина и вибрации. 

„Жанр?“ се отнася до вкарването на специфичен детайл в първата глава на творбата Ви, който е ясно отличим. Едно е да кажем, че някой язди през полетата, друго е да вмъкнем, че е на гърба на гигантски динозавър, докато се опитва да го укроти, да речем.

Подредбата на тези три елемента е в зависимост от Вашето предпочитание.

Създайте проблем

Един от много честите похвати за първа глава е включването на някакъв конфликт. Чрез това можете да покажете на читателя какви схватки да очаква и е добър начин да загатнете жанра на произведението още от самото начало. Като писатели е важно да накарате читателя от рано да се интересува от персонажите Ви.  Тук е и добър момент да ги характеризирате като си зададете следните въпроси?

1. Как се справят с проблемите?
2. Надхитряват ли противника си?
3. Умели ли са в съревнованието, било то физическа битка или в умствена конфронтация?
4. Може би просто изкарват късмет?
5. Как реагират по време на битката? Дали са уплашени, надменни или нещо съвсем различно?
6. Показват ли някакви слабости и, ако да – какви са те?

Тези конфликти могат да са както външни, така и вътрешни, физически или умствени. Тук е мястото да покажете Вашето въображение като автори.

Чрез писането на такава сцена, другият позитив е, че можете да установите главната тема на творбата си още от самото начало. Недейте да разчитате на дълги обемни абзаци  да опишете какви са проблемите, през които героят трябва да премине. Покажете ги! 

Много автори, които започват с конфликт в първа глава, използват това и за да вкарват „подтикващото събитие“. Това е момента, където героят бива въвлечен в чудатия свят и неговото голямо приключение започва. Това се равнява на „Повикът на приключение“ от Пътешествието на героя.

Начални редове

Първите редове се считат за едни от най-важните и най-трудните за един писател. Едно хубаво структурирано първо изречение може да привлече вниманието на читателя Ви и да го накара да иска още. За това моят съвет е такъв – не се притеснявайте толкова в самото начало. Просто започнете. Като напредне историята винаги може да Ви хрумне по-добра идея за първа реплика и да я редактирате. Междувременно може да прегледате някои от най-запомнящите се първи редове. 

„Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“

– Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин

С тези редове известната английска писателка още от самото начало показва какви ще са главният конфликт и тема на книгата ѝ. 

От друга страна Жул Верн прихваща вниманието на читателите си в творбата си „Капитан Немо“ със следните реплики.

„1866 година бе ознаменувана от едно странно събитие, с един необяснен и необясним феномен, който навярно никой не е забарвил и досега.“

– Капитан Немо, Жул Верн

Естествено, когато говорим за първи редове, това не се отнася само до първото изречение. 

„Най-напред цветовете.
След това човешките същества.
Така обикновено виждам нещата.
Или поне така се опитвам.
* * * ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ * * *
Ти ще умреш.“

– Крадецът на книги, Маркъс Зюсак

Изберете само една тема

За да направите началото си завладяващо, изберете само една тема, върху която да се фокусирате. Може да е изкушаващо да вкарате колкото се може повече уникални елементи за вашата история в първата Ви глава, но бъдете нащрек – това би натоварило твърде много творбата и е възможно вместо да заинтригувате читателите Ви, да ги откажете. Изберете такъв елемент, който да накара книгата Ви да изпъква, да се различава от останалите. Ще имате време да развиете и другите си идеи.

Една от основните грешки, които един автор може да направи, е да напише нарочно първата реплика, така че да хваща вниманието, без да се замисля за последствията. Ако една книга започне с репликата „Това е историята за това как аз умрях“, а в действителност главният персонаж не умира, това би разочаровало голяма част от читателите. Нарочното преувеличаване на дадена сцена, най-вече във Вашата първа глава, ще остави лошо впечатление у читателите, когато истината излезе наяве. 

Тонът в първата глава

Това е основното чувство, което Вашата творба придава. Най-доброто нещо, което един автор може да направи, е да установи атмосферата в творбата си още от първата глава. Така, когато тя се засяга и по-нататък, книгата ще изглежда цялостна и направена със замисъл. Тонът може да бъде постигнат по множество начини – чрез визуални мотиви, реплики, срещането с главното препятствие на книгата и множество други.

Ако решите, че искате да почнете с описание, то да дадете мъглива студена есенна утрин би задало песимистичен тон. Но, ако се фокусирате на едно цвете, което показва цветовете си в тази обстановка, нещата изведнъж изглеждат доста по-оптимистични. 

С други думи, правилният тон се постига не само със случващото се, а с начина, по който описвате. Помислете как ще се чувства читателя след като прочете първите Ви редове. Използвайте всичко, което сметнете за добре – визуални сцени, дикция, или това да наблегнете на нещо специфично. 

„Зарибявката“

Искате хората да се интересуват повече за героите, светът и сюжетът в книгата? „Зарибявката“ играе точно тази роля и даже е задължителна във всяка първа глава. Тя може да се опише като първия момент, когато читателят искрено е заинтригуван и иска да знае повече. Обикновено това става или когато се въвежда елемент, интересен за читателя, или се установява някакво спорно твърдение. Връщаме се нагоре към „Гордост и предразсъдъци“, където първата реплика е именно тази „зарибявка“. Някои хора ще се съгласят веднага с твърдението, докато други “богати млади мъже” сред читателите биха предпочели своя домашен любимец пред „съпруга”. 

В „Крисалите на Гаол’Мор“ от Никола Колев, за „зарибявка“ служи следното:

„Ликантропите рядко се срещаха толкова на север, но тази глутница правеше изключение. Върколаците не бяха водени от обичайния си инстинкт за лов. Бяха дошли тук с много важна задача и тя нямаше да им се изплъзне отново.“

– Кристалите на Гаол’Мор, Никола Колев

Читателят веднага започва да си задава въпроси. „Какво правят толкова на север?“ „Каква е тази важна задача, която вече им се е изплъзнала поне веднъж?“ Любопитството е вродена човешка черта. Използвайте я.

Ами ако не пиша художествена литература?

За писателите на нехудожествена литература също можем да дадем малко съвети за „зарибявката“. Помислете за какво е книгата Ви? Финанси? Здраве? Житейски съвети? Можете да започнете с въпрос, който веднага да грабне читателя. Помнете, че когато купува такава книга, той иска да получи достатъчно информация и съвети по темата, в която е инвестирал. Например в книгата си „Изкуството да говорим пред другите“  Дейл Карнеги,  започва със следното:

„Има ли каквато и да било причина да не можеш да мислиш също така добре, когато си изправен на крака пред публика, както мислиш, когато си седнал? Има ли изобщо причина да ти се свива стомахът и цял да се разтреперваш, когато ставаш и се обръщаш към аудиторията? Разбира се, ти съзнаваш, че това състояние се поддава на лечение, че упражненията и практиката ще разсеят страха ти от аудиторията и ще ти дадат самоувереност.“

– „Изкуството да говорим пред другите“, Дейл Карнеги

Именно провокирайки страха да се изправиш пред публика и загатвайки, че ще ти даде лечението, авторът приканва читателя да вземе именно неговата книга. 

С коя сцена да започнете?

Избирането на подходяща точка, от която историята Ви да почне, също е добър въпрос, който да си зададете. Ако започнете твърде рано, то тогава човек може да се отегчи, докато се стигне до същинския конфликт. Ако обаче откриете историята си твърде късно, имате шанс да объркате читателите си заради липса на достатъчно контекст. Представете си как би започнала първата книга поредицата “Хари Потър“, ако трябваше да проследим няколко години от живота на главният персонаж. А сега, ако действието бе открито директно в магическото училище? Замислете се от коя точка нещата стават интересни, но не достатъчно динамични. 

След като сте написали първия си ръкопис се върнете в началото. Това е времето да направите ревизия на първата глава. И не се страхувайте, да я пренапишете няколко пъти от различен старт или може би от нечия друга гледна точка. Никога не знаете как ще откриете перфектната глава за Вашето начало.

Ако се интересувате в това как да построите перфектния свят, който да загатнете още от първата си глава, то тогава научете това в „Светостроеж – да бъдеш бог на измислен свят“. 

А кои са Вашите любими първи редове от книги? Споделете ги в коментар!