Етап 3: Отказ на повика

Дори и да знае, че е нужна промяна, главният герой не е сигурен дали той е човекът за тази тежка задача. Неуверен в себе си прави стъпка назад… но за колко дълго?

В третия етап от „Пътешествието на героя“ трябва да наблегнете именно на това – вътрешния конфликт на героя и неговите съмнения, тревоги и недостатъци. 

Отдръпване

Когато чуете, че от вас се изисква нещо неочаквано, обикновено ще сте най-малкото възмутени. Че защо да ви местят в друг клон на компанията Ви, далеч от приятели и познати? Да си намерят някого там! Човек инстинктивно първо мисли за настоящото си благо. И за затрудненията в бъдеще. Нека видим какво мислят и всеизвестни за нас герои.

Каква е реакцията на Билбо Бегинс, когато Гандалф предлага да отидат на приключение?

– Съжалявам, но аз не желая никакви приключения, благодаря. Най-малко днес. Добро утро! Но, моля, заповядай на чай винаги, когато пожелаеш! Защо не и утре? Ела утре! Довиждане!

– Билбо Бегинс или Дотам и обратно, Дж. Р. Р. Толкин

Малкият хобит не може да си представи нищо друго освен спокойното си време за следобеден чай и останалите шест блюда в дневното си меню. Все пак, фамилията Бегинсови са известни с това, че не предприемат нищо непредвидимо и не ходят на никакви приключения. 

В българската книга „Щурмът на рептилите“ от Джейн Колдфайър, главната героиня Ирейн предпочита смъртта пред това да отиде на една от вражеските планети с похитителя, отговорен за нейното нещастие.

– Не! – тя скочи от контейнера и застана срещу него. – Няма да ходя на никаква рептилска планета, още по-малко с гаден гущер като теб!

– Това ти е шансът да оцелееш. Примири се и живей…

– Предпочитам да умра!

– Щурмът на рептилите, Джейн Колдфайър

Дори и в Библията, Исус Христос преди разпъването си на кръста в Гетсиманската градина се моли с думите:

Татко, за тебе всичко е възможно, махни от мене тази чаша

– Библия

Героите опипват почвата – могат ли някак да се измъкнат от отговорността? Могат ли да я прехвърлят на някого другиго? Наистина ли е необходимо те да се забъркват в тези проблеми?

Дори и най-силните и доблестни персонажи могат да се колебаят и да изпитват съмнения при внезапни обрати. Запомнете, най-честото, което може да разклати една личност, е именно рязката промяна. Загубата на дом, на близък, на сигурността от предходния ден, може да разклати и да пречупи и най-големите герои. 

Извинения

Казват ви, че утре се местите сами в другия край на света. Реакцията на повечето би била: „Ами работата? Как ще оставя любимия си? Кой ще гледа котката? Супата ще вкисне!“

От логични до напълно абсурдни твърдения, човек би се опитал по всякакъв начин да се измъкне от тежкият товар, който съдбата иска да наложи на плещите му. Доста дори биха казали, че биха отишли на приключение, ако нямаха тази много специфична, трудна за изпълнение задача. Освен списък с поръчки, други извинения могат да са морални ценности или втълпени предразсъдъци. 

Може би главният герои не иска да си партнира с човека, тормозил го последните десет години? Или в никакъв случай не би излязъл на среща със зубъра от горния клас. 

Дори в Цар Лъв – многообичаната анимация на Дисни, Симба използва мотото „Хакуна Матата“, като извинение за това да не се върне при прайда и да спре чичо си. 

Лингвистът Майло Тач от “Атлантида: Изгубената империя” след като разбира, че мечтата му да открие потъналия континент, е в ръцете му, започва веднага да задава въпроси:

– Но господин Уитмор, за да осъществите този замисъл ви трябва екипаж!
  – Намерил съм.
  – Нужни са инженери… геолози!
  – Ето. Най-добрите!
   …
   – Да… ъъ… Добре! Ще трябва да напусна работа!
   – Направи го. Подаде оставката си днес.
   – И за квартирата… Трябва предизвестие.
   – Уредено.
   –  Дрехите ми?
   –  Готови.
   – Книгите ми?
   – Опаковани. 
   – Котката ми?
      *Мяу*

– Атлантида: Изгубената империя

Съобразете характера на героя Ви с това какви извинения би измислил пред себе си. А пред другите? Това е перфектното място да наблегнете на интересите и дребните детайли, които сте измислили за персонажа Ви, без да отделяте за целта пасажи описание. 

Отказът и трагедията

Героят или обкръжените му могат да решат да не слушат повика. Това често е и повод за трагедия. Все пак, ако героят реши да не бяга със семейството от родното си село, когато идва многобройна вражеска войска, дърпа дявола за опашката. 

Пример от библейската митология е историята на Лот. Бог заповядва на него и семейството му да избягат от Содом без да поглеждат назад. Жена му, обаче, не се подчинява на думите му и се обърща да види града. В този момент се превръща в стълб от сол. 

В Едип Цар може да се каже, че отказът от повика е и отказът на Едип да послуша думите на пророка. Приемайки всичко, което чува за невярно, царят продължава да търси убиеца на баща си. Когато разбира истината Едип се превръща на емблематичният трагичен герой, когото всички познаваме. 

Разбира се, героят винаги в последствие може да реши да последва повика. След множеството загуби, които е претърпял, е възможно да откупи грешките си. Но внимавайте! Само защото е решил да тръгне на своето приключение не значи, че трябва да върнете каквото е загубил! Това би омаловажило неговите избори, минало и характеризация, които сте изградили до момента. 

Ако все пак решите да върнете загубеното, не го давайте на сребърен поднос. Нека героя ви премине през безброй препятствия, преосмисли себе си и да преодолее недостатъците си. Само тогава той ще има правото да се опита да вземе обратно това, което му е било взето.

---

Прочетете още:
Кое е най-важното за успеха на вашата книга?

---

Позитивен отказ

Разбира се, не всички откази могат да водят до трагедия. Ако „повикът на приключение“ идва от злодея на историята, персонажът може да прозре истината и да не попада в подлия капан. Или да избяга, когато още не е готов да се срещне очи в очи с врага. По този начин с неподчинението си героят започва своето приключение. 

С Аватар: Повелителят на четирите стихии – анимационен сериал, главният герой – момче на име Анг, е именно такъв случаят. Той разбира, че трябва да спаси света от многобройните войски на Огнената нация. Съкрушен от негативните си емоции бяга и замръзва за 100 години. Неговото приключение започва едва след като се събужда.

Дори в приказките може да намерите примери за позитивен отказ на повика. В „Трите прасенца“ заплахата на вълка да събори къщурките действа като „повика на приключение“, а нежеланието на животните да го послушат – като отказа. 

Безстрашните герои  

Винаги ще има и гордите, големи и безстрашни герои. Те стремглаво ще се впуснат в своя „повик“, без да мислят за последствията. Тези заслепени от увереността си персонажи е много вероятно да не изпитват страх и колебания пред възможността да победят непобедимия звяр. Но тогава къде е техния „отказ от повика“? Отговорът е лесен. В героите около тях. Нима един родител няма да рони сълзи, когато детето му отива на сигурна смърт? Нима една любима няма да плаче, когато сродната ѝ душа замине за фронта?

И понеже май само за книги говорим, нека видим и едно стихотворение.

Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней 
над бащино ми огнище

На прощаване в 1868, Христо Ботев

Всички знаем прекрасната творба на Христо Ботев. Въпреки че героя казва на майка си да не тъжи, всички можем да си представим как тя се е опитвала да го разубеди безброй пъти. Да не се бори. Да оживее. Именно нейния глас и нейната мъка действат като „отказа“. 

Друг пример за герой, който знае, че ще се справи с всичко, което му се изпречи, е „Шерлок Холмс“ от Артър Конан Дойл. Великият детектив знае, че неговата преценка е безпогрешна. Именно и за това гласът на съмненията идва от доктор Уотсън. Но от друга страна именно съмненията на другаря на този гений понякога му помагат с най-големите му разкрития.

Но ако Вашият герой е вълк единак, без другари, които да се тревожат и съмняват вместо него, винаги може лошо събитие или брутална сцена да послужи като вашия „отказ“. Съмнението, което пораждате в читателя, дали главният персонаж наистина ще опровергае увереността си, е достатъчен отказ сам по себе си. Знаейки съдбата, която го очаква, е добро средство да държите публиката си на тръни. 

Изпитателят

Но там, където има безстрашните и гордите, има и мъдрите. Когато един твърди, че може да преплува океана, има друг, който да му докаже противното. Това е и ролята на „изпитателите“. Те са тези, които тестват нашите твърдоглави герои и преценяват дали наистина са готови за дългия и тежък път.

В мангата „Shingeki no kyojin“ или “Атакуващият титан” от Хаджиме Исаяма, Ерен иска да се присъедини към войската, която се бори с чудовищните колоси. Но преди това трябва да бъде одобрен от армията. Командирът на младите кадети е този, който заема ролята на „вратаря“. Той дори нарочно саботира екипировката на младежа с цел да го отклони от самоубийствените му желания. Когато не успява и Ерен се доказва като достоен, тогава командирът му позволява да отиде към „чудатия свят“.  

Дори в култовата поредица „Междузвездни войни“ висшият джедайски съвет тества младия Анакин Скайуокър. Въпреки че Оби Уан и Куай-Гон вярват, че детето е Избраният, Съветът отказва да го тренира. Тук и се намеква, че Анакин няма да върви по светлата пътека, която менторите готвят за него.  

Ролята на Изпитателя може да бъде взета от най-добрия приятел, от бъдещата любов на героя, но най-често бива заемана от ментора му. За стереотипа на този мъдър типаж ще говорим в отделна статия, но накратко – кой е по-добър в това да посочи грешките ни, ако не по-опитните, минали по сходен път? Кой може да въведе по-добре един млад военен в битка от един опитен ветеран. Кой би му показал жестокостите на войната и би преценил дали героят има психиката да се справи с тежестта да отнема чужди животи? Да вижда във всяка битка смъртта на събратята си и да е достатъчно смел да се втурне към своята?

Изборът за отказа

Не винаги, обаче, героят ни има правото да вземе решението да отстъпи назад. Колко много персонажи са били дърпани назад от притеснени родители или непредвидени обстоятелства. Замислете се. В първата книга от поредицата на Дж. К. Роулинг, чичо Върнън е този, който възпира Хари да отвори писмото си от Хогуортс. Прави какво ли не, само и само племенникът му да няма нищо общо с „тези проклети магьосници“.

Възможно е главният герой на историята да няма търпение да замине за така дългоочакваната почивка само за да може техният родител да се разболее и да го задържи. Или пък някой детектив тъкмо е намерил правилния човек, който да му даде така нужната улика, когато се оказва, че въпросният е бил убит. 

Дали ще е загрижен настойник или пречка от съдбата, изборът не е в ръцете на героя. За това помислете дали той да се измъква от лапите на съдбата или да се примири и да види какво му е нагласила.

Отказът на повика като катализатор

В светлината на последната подточка – ако някой Ви каже „Не“, няма ли да Ви се прииска повече да скочите в голямата пропаст. Няма ли да Ви е интересно какъв е вкуса на този забанен плод, от който Ви лишават?

Любопитството е голяма действаща сила. Колко неща са били открити и колко неща сме изобретили именно заради въпроса „Ами какво, ако…?“ Нима не покрай любопитство ние сме разбрали, че можем да се реем като птиците в небесата, колкото и невъзможно да ни се е струвало? Нима не покрай любопитството Александър Флеминг продължава изследванията върху синьо-зелената мухъл и не открива пеницилина.  Въпреки, че всички са смятали бактериалните инфекции за нелечими.

Но и интереса ни към непознатото може да ни навлече бели. Не случайно съществува поговорката „любопитството уби котката“. Дори едно същество с цели девет живота похабява всичко, само и само за да разбере това, което го гложди отвътре.

Дали Ева би имала такова голямо желание да опита от Забранения плод, ако не ѝ бяха казали за него? Нима Бел от „Красавицата и звяра“ би отишла в покоите на омагьосания принц, ако не ѝ бяха изрично забранили.

Дори в мита за Пандора, незнанието какво има в тази тайнствена кутия и знанието, че не трябва да я отваря, е това, което подтиква девойката да го направи.    

Вие като автори

Много казват, че “Пътешествието на героя” може да се отнесе и до Вашия личен живот. И е възможно да е така. Когато кажете, че искате да сте творец – било то писател, музикант или художник, повечето ще се присмеят и ще Ви посътветват да станете адвокат, лекар или нещо по-”престижно”. Това е и Вашият личен “отказ”. Но помислете добре, дали искате наистина да загърбите нещата, които Ви влекат или ще се противопоставите на всички, които твърдят, че не можете. Ще им докажете ли какви страхотни творци можете да бъдете? Но за да станете успешни автори, трябва да знаете и как да представите себе си. Научете това в статията на Виктория Петрова. А именно “Златният Кръг”. 

А кои да причините Вашите герои да не могат да тръгнат на приключението си? Кои са любимите Ви пречки? Споделете с нас в коментарите!