Пламена Мартинова

В моето семейтво изкуството присъства в различните си форми. От танц до ръкоделие. Не съм единствената, която има влечение към писането и която пише. Но сравнително скоро разбрах, че мога да се приема като такава. Пиша от гимназията. Философските науки ми бяха много интересни и много обичах да дебатирам в часовете. Винаги съм обичала и танците, но там едва преди няколко години се усмелих да се пробвам. За разлика от театралното изкуство, където се проявявам от края на гимназията с малки прекъсвания. Като малка свирех на пиано, но за жалост се наложи да прекъсна. Но докато го правех заедно с една приятелка съчинихме първата ни авторска песен, и единствена впрочем. Помня, че в училище имаше нещо като конкурс за стихче на тема зима, това беше първото ми публикувано стихотворение. За жалост нито вестника съм запазила, нито помня стиха. Съвсем наскоро се усмелих да покажа нещо свое на мои близки, които дадоха положително мнение и ме подтикнаха да опитам да ги издам. Първата ми книжка „Любовни уравнения” излезе като на магия благодарение на подкрепата на друга моя много близка. Докато пишех вече бях открила и тангото за себе си. То изигра много важна роля за освобождаване на изкуството в мен.

До втората книжка мина доста време докато реша, че е готова. Тя се оформи докато завършвах второто си висше – методика на обучението по български и френски език в РУ – филиал Силистра. Този период и преподавателите изиграха важна роля за оформяне на стила ми и изразяването ми. Има разбира се какво още да оформя и изчистя в това отношение. Повреме на обучението, подтиквана от преподавателите и с тяхна помощ и подкрепа, се включвах в не един и два конкурса от които имам и награди. От конкурсите на „АUF – Agence Universitaire de la Francophonie”, което също повлия за придобиване на увереност и самочувствие.

Когато излезе първата ми книжка и за първи път дадох интервю за себе си и своето творчество, не за това, което правя в екип с другите. Попитаха ме: „А сега какво? Какви са следващите ви творчески планове и идеи?”

Смело мога да кажа, че нямах и на идея какво ще последва. Сега знам и имам идеи, които се надявам да реализирам!