Кей Джей Би

Родена съм в дъждовно септемврийско време в гр. Варна, сега живея пак в същия град, капките дъжд като че ли никога не са си тръгвали от мен. Държат душата ми чиста, ромона им е вечната енергия в мен и аз превръщам болката човешка в думи, давам им път да излязат и да обиколят света с посланията си за хуманност, за добри дела и пример за любов и съпричастност.

Съпругът ми е от горещия Австралийски континент, където живях около пет години и сътворих доста пакости, лудости и творчески дела. От гр. Аделаида отидохме в Западна Австралия, гр. Пърт и веднага намерих, по-скоро подуших българския дух и активно се включих в живота на нашата асоциация. Говорих им за култура в “Клуб на захласнатите любители на книги” и им готвих в друг, наречен “Бабини гозби и модерни кулинарни изкушения”. Вкусната храна си оказа въздействието и без да искам станах президент на българската асоциация. По това горещо време и написах разказа “Птича песен” за участието ми в конкурса “Изящното перо”, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго, четящото жури там взе, че го хареса и му отреди първа награда и вече не може да бъде спрян, а обикаля света с послание за мир.

Върнах се в България, доведох и съпруга ми, сега е щастлив варненец, пишех трескаво, каквото дойде и декември се пръкна самостоятелният сборник от 15 разказа с мои графики, забравих да кажа и че рисувам, умение от професията ми на дизайнер и така оживих описания на герои и мебели. Смях, сълзи и целият свят успях да го набутам между две корици.