Как да продължа да творя, докато работя и имам деца (4 стъпки)

Колко от вас си задават често този въпрос? За колко от вас това се превръща в извинение да не следвате мечтите си? Нямам време. Скапан съм. Мозъкът ми пуши. Нямам муза. Вдъхновението ми е изпито от други задачи. Колко от вас се чувстват така? Колко често, рядко, всеки ден, сега?

В следващите редове ще споделя личния си опит с чувството на претоварване. Ще опиша и какви малки практични промени правя, за да си върна творческото въодушевление. Наясно съм, че това едва ли е рецепта, която работи за всички. Ще се радвам, ако работи за вас или ако поне ви накара да се замислите за ежеднвните избори, които правите. 

1. Определите часови интервал за своето творчество 

Защо е важно да управлявате времето си? Много просто, защото иначе то ще управлява вас! Ако работите от 9 до 17, а след това играете с децата си до 22:00 часа, възможен интервал е от 22:00 до 00:00, или ако сте “ранобудна птица”, може да си легнете в 22:00 часа и да се събудите в 5:00. Седем часа са напълно достатъчни за организма, особено ако сте си легнали в 10. Вашият творчески интервал може да е от 5:00 до 7:00 сутринта. 

Да речем, че сте с по-разпокъсан график, като мен. Аз гледам малко бебе (с безценната помощ на баба му) и интервалите през деня, в които мога да работя или да творя обикновено, са от 9:00 до 11:00, от 14:00 до към 18:00 и от 21:00 до 00:00. Общо 8 часа. Тези 8 часа разпределям между работата по Самоиздател, работата за клиенти и личното ми творчество. Тук е уместно да разгранича работа и творчество.  Под работа имам предвид всичко, което е рутинно, административно или техническо/технологично. Под творчество имам предвид писане, рисуване, музика, измисляне на нови идеи и въобще всичко, което изисква развихряне на въображението. 

Когато съзнанието е заето предимно с работа, понякога е трудно да превключиш в полето на творчеството. За хората, които никога не са се докосвали до творчеството, постоянната работна заетост е в рамките на нещата. За другите обаче, за мен включително, прекъсването на връзката с творчеството води до униние, апатия, пасивна агресия, осъждане и други деструктивни емоции, които допълнително възпират притока на вдъхновение. 

Знаете ли ги тези хора, които казват: “Оо, много съм зает, нямам време да ти се обадя или да се видим.” Същото е и с творчеството. Вие не бива да търсите време за него, вие трябва да си създадете времето. Дори и ако това означава да спите с един час по-малко, да не лъскате пода до съвършенство или да ядете сандвич за вечеря (здравословен, разбира се). 

2. Разберете какво ви пречи и разсейва

Нормално е, ако имате деца и семейство, те да ви разсейват. Ако разполагате със стая, в която да се отделите, уведомете всички вкъщи, че в избрания от вас интервал ги молите да не ви прекъсват, освен ако не е на живот и смърт. Добре е да сложите и табелка на вратата или да се заключите, ако има някой в семейството ви, който забравя редовно за молбата ви. Ако не разполагате с отделно помещение, най-добре е да излезете. Отидете в някое близко кафене, в парка или в градинката пред блока. 

Изключете телефона си (освен ако не очаквате някое съдбоносно обаждане), затворете всички табове в браузъра, особено социалните мрежи. Фокусирайте се изцяло върху това, което правите и творете! Оползотворете изцяло времето, което сте си определили.

3. Разберете какво връща музата ви

Трябва да призная, че вече няколко седмици подред пренебрегвам връзката с творчеството си. Приготовленията около събитието за откриване на Самоиздател, както и изграждането на самата платформа и многобройните задачи и задачки покрай тези процеси, напълно ме погълнаха. Напълно забравих, че съм в процес на писане на роман, забравих за Ушка Добродушка, забравих, че обичам да рисувам, забравих за творческия проект, по който работим заедно с Калина (и който се надявам скоро да ви представим), дори в един миг стана трудно и да пиша в блога на Самоиздател, забравих даже и да чета! Чувствах се преуморена, със замъглено съзнание, претрупана с работа и безброй валящи задачи, които чакат ред и които искам да свърша преди да се върна към творчеството си. Именно това е най-големият капан на работата. Тя никога не свършва.) Ако се оставим работата да ни погълне и започнем да чакаме да свърши, за да станем отново творци, то това е загубена кауза. 

Когато се оставите да изпаднете в такова състояние на преумора и тотален творчески блокаж, е добре да знаете, какво ви връща обратно в настроение и да го правите. 

За мен това е медитацията в нейните най-различни форми. Може да е разходка сама в пълно съзерцание на природата, може да е бялото платно и ръката, движеща четката по него в пълна концентрация без излишни съмнения, въпроси и наблюдения. Може да е водена медитация за творческо пробуждане сутрин след ставане, преди лягане или преди да започна да творя. Разберете, какво работи за вас и го правете. 

4. Създайте си творчески ритуал

В едно изследване на столетници, за което четох преди години, ми направи огромно впечатление, че единственото общо между тях, е, че всеки един столетник от участниците в проучването има някакъв ежедневен ритуал! Ритуалите са мощно средство за настройване на организма към успех. 

Едни от най-успешните публични личности имат своите малки, “глуповати” ритуали. Рафаел Надал например винаги носи със себе си бутилка с вода и бутилка със спортна напитка. Двете бутилки винаги стоят на скамейката за почивка, едната точно пред стола му отляво, а другата зад стола и по диагонал на корта, където ще играе.  

Колкото и суеверно да звучи, учените доказват с експериемент, защо всъщност ритуалите подобряват работата и творчеството ни! В университета в Торонто се провежда изследване на мозъчната дейност на хора, които правят определен ритуал (подобен на Надал) в продължение на седмица и след това се заемат с решаването на поставени им трудни задача. Условието е, че всеки път, когато не успеят да решат задачата, ще загубят пари. По време на експеримента хората първоначално почват да решават задачи, без да правят ритуала, а след това решават задачи, след като са го направили. Мозъчната им дейност се записва през цялото време. Резултатите са впечатляващи. Мозъчните центрове, отговорни за “притеснението от провал”, са в пъти по-малко активни, когато ритуалът е направен преди решаването на задачите! Известно е, че когато се тревожим от потенциален провал (дори и подсъзнателно) това пряко оказва влияние на нашата дейност. Един вид тревогата от провал докарва провала. Това явление е наблюдавано многократно при световно известни атлети. А ето, че можем да се справим с подсъзнателната тревога с една “бабина деветина”. 

———–

Надявам се тази споделена информация да е това, което е трябвало да прочетете точно в този момент, за да се вдъхновите отново! НО не забравяйте, че всяка информация е напълно безполезна, ако не се прилага на практика и то с постоянство и последователност. Успех!

Споделете в коментар какво сътворихте днес!