ЛУНАТА Поредна нощ самотна у дома, отправила съм поглед към небето. Луната също често е сама, изгубил пътя странник сред полето. Обгърната от хиляди звезди, но никоя от тях не я разбира, не може бурното сърце да укроти- то цялата вселена там побира. Ту пълна е, щастливо засияла- вдъхновение за будни умове, ту скръбно бледа, всичко е раздала и малко обич единствено зове. На лунните лъчи ще се облегна, окъпана във мека светлина. Със мила дума длани ще протегна дарявам обич за малко топлина.
ДУШАТА МИ Душата ми е морно натежала, прегърнала е твърде много скръб. Да бъде себе си е тя избрала, където кално е да дири път. Душата ми е пъстра като черга, изплетена от есенни листа, разказващи за спомени от вчера, за влюбени, за хубави места. Душата ми потъпквана се рони, под стъпките ти шумата трепти. И вятърът без жал ще я подгони, ще я захвърли, както стори ти.
ЕСЕН Тази сутрин е тъжна, студена, някак по-мрачна и уморена. Дали защото изгревът закъсня или за слънцето небето отесня? Септември гони лятото от тук и то отлита с птиците на юг. Мъглите се завръщат у дома, довява вятър есенна тъга. Сърцето бие силно, учестено, препускало през лятото поредно. С дъха си вятърът понася есента - любовен танц на падащи листа. Тъй всеки път септември се завръща, изпраща лятото, за сбогом го прегръща. Добре дошла си, мила моя есен - парфюм - любов с носталгия примесен.
Дебютната стихосбирка “Буря” на Ивелина Недева е достъпна в онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател – Купувате книгата директно от автора, а ние ще посадим едно дърво за всяка книга!
Коментари