“Благодаря ти, Боже!”

Полина Кавръкова август 12, 2020

0 Comments

от

Имах късмета да ме предадат. Да остана сам самичка. В клетка, като ходещ мъртвец. Неразбрана, като затворена птичка.
Имах късмета да бъда добра до болка и да ме унищожат. Да викам, да плача, да скърбя. Да получа неблагодарност насреща. На земята в кърви да се сломя.

Сякаш борих се за живот, почти изгнила. Ала после изправих се, без да ми подадат ръка. Събрах безумна, сакрална сила! Боже, благодаря за всяка пролята сълза!

И ето ме сега, неуязвима. Променена, намерила подслон. Кипяща от мечти, благословена със закрила. А любовта се превърна в мой дом. Имах късмета да се преродя!!! Вярата спаси ме. Имах късмета почти да умра…За да изкрещя гордо своето име!

Теми: Лично творчество

Полина Кавръкова

Започнах да пиша на 15-годишна възраст. Не помня кое ме подтикна да хвана писалката, но предполагам е било разочарованието. Вярвам, че поезията е лекарство, което може да излекува безброй наранени души! Вярвам, че мога да помогна на всеки, който е преминал през задушаваща болка и неописуем страх! Вярвам в доброто у хората, въпреки че съм виждала повече лошото. Животът е баланс, а позитивният начин на мислене е спасение! Вярвам, че Господ ни е изпратил на тази земя с дадена цел. И всяка сълза ще бъде заплатена с искрена усмивка!

Прочетете още:

Имах късмета да ме предадат. Да остана сам самичка. В клетка, като ходещ мъртвец. Неразбрана, като затворена птичка.

Имах късмета да бъда добра до болка и да ме унищожат. Да викам, да плача, да скърбя. Да получа неблагодарност насреща. На земята в кърви да се сломя…

Полина Кавръкова октомври 15, 2020

0 Comments

Любовни-стихотворения-подбрана-селекция-Самоиздател-платформа-за-създаване-на-книги

Любовни стихове – подбрана селекция

Нека се потопим дълбоко в пътешествието наречено любовна поезия.Започваме любовно-поетичното четене със любовни стихове за нея. Вечната муза. Жената. И понеже любовта винаги е взаимна ще продължим с избора ми на любовни стихотворения за него – Негово величество любимият мъж.

Ралица Бонамонте октомври 28, 2020

0 Comments

Непоискан завет

Канът изкачваше стълбите към нов палат. Достолепие излъчваше тая едра фигура в заплашителната си
спускаща се дреха. Боляри от знатни родове подчертаваха своята мощ редом да Кана. Най- отбрана свита
идеше. Отпреде им вратите зейнаха и Канът пристъпи в ослепително преддверие.

Красимира Жечева март 18, 2021

0 Comments

Немислимо

Сутрин като сутрин. Дрън-часовник, плисък на вода, хоп- кафенце, цврък-две яйца. А мислите ми се блъскат подобно на хора в трамвай №103. Главата ми е…

Анелия Попова март 18, 2021

0 Comments

Дива река

Мелодията взривяваше сетивата ми. Заради нея се оказах сред обширната земя на Перу. Пясъчна, скалиста, зелена, с проснато синьо покривало над нея, земя, приютила разказващи…

Красимира Жечева март 18, 2021

0 Comments

Прочетете още:

Коментари