Искам да напиша детска книга, но как? (1-ва част)

Може би и вие имате идея за чудесна детска история, която желаете да види бял свят, но не знаете, откъде да започнете? Дали първо трябва да измислите заглавието или името на героя? За коя възрастова група пишете? Кога е моментът да се свържете с илюстратор? По всички тези въпроси опита си споделя редакторът Джон Фокс, който е помогнал на стотици автори да напишат, редактират и издадат техните детски книги.

Всеки може да седне и да напише детска книжка, казва той, и с малко подкрепа и помощ и вашата може да е толкова удивителна, че да спечели вниманието на хиляди деца.

Джон Фокс е завършил специалност Креативно писане в Университета в Ню Йорк и този в Южна Калифорния. Имал е повече от 40 публикации в различни журнали. Работил е като редактор за “Саутърн Калифорния ревю”, където е развил нюх за добрите истории и е започнал да открива по-лесно причините, поради които една история може да бъде определена като слаба.

В професионалната си кариера е спечелил много литературни конкурси.

Редакторът описва процеса на създаването на една удивителна история в няколко стъпки.

1. Намерете своята най-добра идея

Вероятно вече имате идея, но трябва да поработите върху нейното усъвършенстване.  Ето стъпките, които Джон Матю Фокс щрихира:

Напишете в търсачката на Google „Детска книга“ и фраза, която описва вашата. След като откриете подобни истории, погледнете обобщението им.

Помислете, как вашата книга е различна от публикуваните.

Джон Фокс споделя, че е разумно да проверите, какви заглавия предлага книжният пазар, преди да вложите цялото си време и енергия. Редакторът споделя, че има много автори, които пропускат тази стъпка. Според него това е основно изследване, което можете да направите за 2 минути и което ще ви даде усещане за конкуриращите се книги на пазара.

Когато редакторът води повечето автори през този процес, те откриват, че за тяхната идея вече е писано. Това не би могло да се определи като лошо – всъщност това е доказателство, че децата искат да четат по въпросната тема.

Според редактора номерът е да имате един обрат във вашата история, който различава вашата книга от всички останали. Ако е история за тормоза, може би вашата книга разказва историята от гледна точка на насилието. Или ако това е история за куче, направете го бездомно или да вижда само с едното око.

Може би вашата история е различна, защото има неочакван обрат в края, или е насочена за по-възрастна или по-млада аудитория, или вашият герой има вълшебно ръководство като фея или елф, който да го води през пътуването му. Просто добавете един обрат, който се отличава от другите книги.

2. Развийте своя основен герой

Джон Фокс редактира стотици детски книги всяка година и според него най-добрите книги имат уникални герои. Те са странни по някакъв начин. Те имат забавен навик. Изглеждат странно. Те говорят различно от всички останали.

Но когато редакторът види история, в която главният герой е неразличим, тогава Фокс знае, че книгата не е единствена по рода си. Не искате стандартен герой, искате главен герой, който да се усеща ИСТИНСКИ.

Джон Фокс съветва да си зададете следните въпроси за героя:

1. Какво желае главният ви герой?
2. Кой е най-добрият / най-лошият му навик?
3. Той екстроверт ли е или е интроверт?
4. Как се различава в говора си от всички останали? (Сладки поговорки, повтаряща се фраза / дума, диалект, използва голям / малък обем от думи.)
5. Съмнява ли се в себе си или е твърде храбър?
6. Има ли домашни любимци? (Или вашият главен герой има стопани.)
7. Какво кара главния ви герой да се чувства щастлив?
8. Има ли той някакви тайни?
9. Какво би направил този герой, което да го изкара от обичайното му поведение?
10. Какво е това, което този герой обича, което повечето хора не харесват?

Сега преценете колко много знаете за своя главен герой:

8 – 10 въпроса, на които сте отговорили:

Златен медал. Вероятно усещате главния си герой като истински човек.

6 – 7 отговорени въпроса:

Добра работа! Помислили сте дълбоко за героя си.

5 и по-малко:

Помислете още малко над характерните му черти, преди да започнете да пишете.

3. Напишете правилната дължина

Колко думи трябва да напишете?

Това вероятно е най-често срещания въпрос, който повечето автори си задават, а също и този, при който повечето писатели грешат.

В крайна сметка трябва да разберете за каква възрастова група пишете и след това да напишете историята в рамките на броя на думите, отговаряща за тази група.

Повечето писатели пишат за деца на възраст от 3 до 7 години – това е най-често срещаната категория. Ако и вие попадате в нея, тогава се целете към 750 думи. Това, според автора на статията, е златната среда.

Ако напишете история с повече от 1000 думи, вие сте прекалили, споделя Джон Фокс. Не забравяйте да я държите под 1000 думи. Това е най-непоколебимото правило в цялата индустрия според редактора.

4. Започнете историята бързо

Много детски книги не успяват да привлекат вниманието на детето (и вниманието на родителите!) и това е така, защото те започват твърде бавно. Ако историята ви е за дете, присъединило се към цирк, то трябва да се присъедини на първата или втората страница.

Не давайте предистория за живота на това дете. Не задавайте сцената и не ни казвайте какъв е сезонът.

Просто циркът да влезе в града и възможно най-скоро детето да се превърне в клоун или в укротител на лъвове.

Имате толкова малко време, за да разкажете историята си, че не можете да го губите. 

Например да погледнем книгата “Пипи Дългото Чорапче”. Кога историята на малкото момиченце бива представена на читателите?

Точно така, това се случва още на първата страница. 

И нанасянето й във Вила Вилекула стартира цялата история.

Започнете книгата си именно толкова бързо.

5. Разберете основния проблем

Всеки герой има проблем. Може да е загадка, може да е човек, може да е криза на доверието. Този проблем е това, с което той ще се бори през цялата история.

В по-голямата част от книгата ще има пречки, които главният герой трябва да преодолее, преди да успее да разреши проблема си.

Ето основните грешки, с които писателите се сблъскват в основния проблем на героя си:

Героят решава проблема твърде лесно. Накарайте героя си наистина да се бори и да се проваля. В идеалния случай главният герой трябва да се провали поне три пъти, преди да реши този проблем, а може и да се провали пет пъти, ако пишете за по-големи деца.

Няма поредица от пречки. По пътя на героя към решението на проблема, той трябва да се изправи срещу цял куп препятствия. Не го карайте да победи една-единствена пречка и след това като с магическа пръчка проблемът да бъде решен. За да построи ракетен кораб, който да лети в космоса, главният герой трябва да загуби някои части, майка му трябва да го повика на вечеря, приятелят му трябва да му каже, че няма да работи, трябва да вали и т.н. Да вземем например приказката “Трите прасенца”. В нея тримата главни герои са поставени пред редица трудности, преди да победят вълка. 

Героят не се интересува достатъчно от решаването на проблема. Това е ОГРОМЕН проблем за читателя – той трябва да чувства, че разказаното е въпрос на живот и смърт, дори ако действителният проблем е само липсващо копче. Докато главният герой чувства нещо като голям проблем, читателят също ще усеща определената пречка като огромен проблем.

Втора част прочетете тук.