Стена
Силно обичам и мразя,
страстно целувам в нощта,
тихо куршумите пазя,
за да не пробият мойта стена.
Теб те обичам безмерно,
време трябваше да го прозра,
затова от мойта любов
издигнах стена-Стената на Любовта!
И там, изправена до нея,
обстрелваше ме яростно светът.
…Не плачех и не стенех
-тихо виеше мойта душа.
И падах, и ставах
с високо вдигната глава
и парализирвах пистолета
да не изпраща куршумите в целта!
Така научих се да пазя
от тез куршуми таз стена,
че само малка дупка в нея
ще срине всичко в любовта.
Така опазих аз стената
с кървяща ивица в мен,
за да останат пред вратата
лъжа, измама, пошлост, плен…
Когато мине още много време
и мен ме няма, без следа…
спомнете си без огорчение
за изградената от мен Стена
СТЕНАТА МОЯ НА ЛЮБОВТА!
Красимира Жечева
Из стихосбирката „Единствена“ – 2008г.
Коментари