Проглеждане

Не беше ми ясно… защо и кога

промених се абсурдно… напук на света.

Ааа… сетих се сега…

Почтена, смирена – като тиха вода,

хвърлих се бързо в дива река.

Брегът бе далече,

а таз буйна вода,

разкъсваше дрехите със всяка вълна…

Не бях толкова почтена сега…

Направи ме грешница

таз луда река

и вече не исках да стигна брега…

Интересна, различна бе тая вода,

и кална и мръсна, и силна и бистра,

подхвърляше ме бясно,

променяше цвета,

пречистена и грешна,

сърфирах на вълна,

не знаех, че на края ще ме промени така…

… Хареса ми… не исках тишина…

Над бавната вода, окъпана и променена,

доволно излязох на брега…

Аз и вода си променихме цвета…

Кей Джей Би

2011г.