Жертвоприношение
Погали ме нежно,
говори ми дълго
с много красиви слова,
прегърна ме с топлота,
цяла вечер се държахме за ръка,
обви ме с любов,
люби ме страстно,
докосваше тялото ми
и плачеше за свойта жена…
… Но на сутринта…
облече ми бялата рокля,
понесе ме на ръце
като бял агнец за веселба
положи главицата ми
на пресния дънер
и замахна…
… А аз се усмихвах и вярвах,
но сляпа била любовта.
… И там спря да бие сърцето ми,
от устата ми се отрони „обичам те“,
а от очите ми закапа сълза
и духът ми излетя,
пренесох се в жертва на ЛЮБОВТА…
Красимира Жечева
Из стихосбирката „Единствена“ – 2008г.
Коментари