Единствен

Животе мой, как искам аз да те опиша!

С какво обаче да те обрисувам?

Дали с перо да те рисувам

или с четка на платно?

На белият си лист, на който пиша,

оформям думите с петна

и бавно сълзите ми капят,

размазват ми прекрасните години с любовта.

И лист по лист аз тихичко разгръщам,

ту пиша бързо, ту ридая.

Четеринадесет бели листа аз запълних,

но бяха повечето на петна…

А с четка, ако трябва да те нарисувам,

ще ползавам аз червената боя,

еднаква тя е със кръвта и със страстта,

изтекла ми по вените и сляла се с дъжда.

А с какъв цвят да нарисувам аз лъжата?!

Не мога! Нямам сили

да потопя четката в боята!

Защото всеки цвят, докоснат от лъжата,

променя си завинаги цвета!

Животе мой! Не мога аз!

Дано друг да те опише!

Как живяхте с нежност и любов!

Защото, Животе мой, аз много те обичам!

Дори когато не всичко има смисъл…

Животе Мой! Страхотно те обичам!

Едничък си ми само на света!

                                              Красимира Жечева

                                     Из стихосбирката „Единствена“- 2008г.