В търсене
Бягаше навън едно дете
и викаше неистово в скръбта:
Къде си, мамо?
И бягаше детето през полета и скали,
но беше станало девойка и пак пищеше:
Къде си, мамо?
И бягаше девойката през планини и долини,
но беше станала жена и вик раздра се в тишината:
Къде си, мамо?
Приседна тихо там една жена
и само устните мълвяха:
Къде е мойта майка свята?
И пак всичко продължи
навсякъде, във всичките посоки,
накрая спря и осъзна,
че няма майка ни в скръбта,
ни в радостта…
Красимира Жечева
Из стихосбирката „Единствена“ – 2008 година
Коментари