Силата на имената – 5 идеи как да кръстим нашите герои

Надали можем да си представим света без имена. Благодарение на тях се отличаваме едни от други, запознаваме, запомняме. Само споменаването на име може да извика в ума ни спомена за някого и да предизвика в нас радост, тъга, еуфория…

Когато чуем „Самоиздател”, вече го свързваме не само със съществителното, но и с едноименния сайт, блог и авторския кръг.

Имената са ключова концепция за нас като разумен вид. Такава, която никога не трябва да омаловажаваме.

Школи на мисъл

Като автори ни се налага да измисляме множество имена. За това как да представим себе си. За това как да се казва книгата ни.
Защото на корицата виждаме само заглавието и автора, е лесно да се заблудим, че имената на героите вътре не са също толкова важни. А понякога са дори повече.

Щом имената са толкова значими и носят такава сила, то тогава как да изберем най-подходящите за нашите герои?
Макар тук да няма едно универсално правило, има няколко други неща, за които можем да помислим:

– Благозвучие

– Символика

– Контекст

– Герои без име

– Модели в именуването

Нека разгледаме в какво се състоят изброените.

1.Благозвучие

Неслучайно започваме с него. Каква е най–важната функция за едно име? Да бъде запомнящо се и да прави един герой специален. Доста директно, нали?

Не е нужно всяко име да има дълбока етимология, за да е отличимо.
Нима всички не познаваме Хари Потър?
Нима десетки деца не са израстнали с Алиса в страната на чудесата или Ян Бибиян?

Когато е създавал своя популярен персонаж инспектор Стрезов, Светослав Славчев първоначално не е имал окончателно име за него. Стефан Дичев открива и предлага фамилното име Стрезов. Заради „скърцащото” си звучене, името се е харесало и е прилегнало добре към природата на героя, с когото поколения българи са израснали.

Ако едно име звучи добре и се запомня лесно, то вече е достатъчно добро име.

Запомнящите се имена продават!

Освен носители на емоционален заряд и послание, имената имат друго важно значение – пазарното. Затова искаме да са отличими. Искаме читателите ни да ги помнят.

В разговора „Първи стъпки в маркетинга на книга с Боряна Пейчева и Виктория Петрова” бива повдигната интересната тема за името, с което ние да се представям като автори.

 Съветът ми е да е нещо разпознаваемо и нещо запомнящо се. Защото, без да обиждам никой, пр. Георги Иванов е име, което хората е по-малко вероятно да запомнят ако го наложим примерно до Георги Памуков. Това ми хрумва в момента. Има реален автор, мой приятел, който се казва Николай Николов. В детството му го наричали Козя и той пр. се представя като Николай Николов – Козя.

Боряна Пейчева

Същото е и с героите.

Да се върнем на гореупоменатия Хари Потър. Или Ерагон, с когото толкова много младежи са навлезли във фентъзи жанра. Или Наруто от популярния едноименен японски комикс, или Пърси Джаксън. Всички тези имена са се превърнали не просто в име на герой, но в име на световни поредици, на наложили се брандове. До едно са леки за езика, но запомнящи се и звучни. Защото, повярвайте ми, каквито и фантастични причини да измислите главният ви герой да се казва Гр’Гм’Вждх, никой читател няма да го запомни. А това сериозно може да подрони пазарната стойност на произведението.

Помислете добре как да кръстите героите си. Отекват ли техните имена в ума ви? Можете ли искрено да си представите ги в списъка на героите от популярната медия?

2. Символика

А какво ако искаме да се гмурнем малко по-дълбоко? Да речем, че искаме имената ни да носят някакво послание или скрита награда за наблюдателния читател.

Иван Вазов неслучайно избира псевдонима „Бойчо Огнянов” за Иван Кралича в романа Под Игото.  Действително, главният герой в историята до последно се бори пламенно с вражеските сили.

Капитан Немо от творбите на Жул Верн, носи име, което на латински означава „никой”, подчертавайки желанието на героя да живее отчужден от останалия свят. В подобен пример, Хан Соло от Междузвездни войни също носи прозвището „Соло” заради самотната си природа.

Като пример за по-добре скрит и неочевиден смисъл Джон Толкин също влага послания, често взаимствайки думи от норвежки, староанглийски и други езици. Така Фродо идва от староанглийското „frōd”,значещо „мъдър”, а Гандалф от норвежкото Gandálfr, означаващо „елф с жезъл”.

В приказките на доброто от Ушка Добродушка също може да откриете интересни символи в имената. В приказка за алчността, например, името на главната героиня “Имали” означава “парѝ” на Суахили (Swahili  или Kiswahili) – един от местните езици в Конго и голяма част от източна Африка, от където е вдъхновена приказката.

Ако персонажите ви все още нямат имена, които им прилягат, помислете за отличителните им черти. Каква дума ги описва? Ако тя не звучи добре, може ли да я видоизмените, че да прилича на име повече?

Ясни послания или скрити изненади

Ясни послания имат тези имена, които всеки ще разбере – каквото е, например, Бойчо Огнянов. Целевата демография на книгата  е българската, а всеки българин лесно ще види значението в този псевдоним.
Преимуществата на този по-директен подход, е че смисълът безпроблемно достига до читателя. Това носи особена сила на такива имена, защото те добавя допълнително ниво на характеризация за героите и прави нравите им по-разбираеми.

Едно подходящо име или прозвище може да спести нуждата от цели страници сухо описание.

Скрити изненади носят имена, която не се очаква всеки да разшифрова сам. Такива може да са добавени от автора за негова собствена наслада, измислени в търсене на по-нестандартно име или да е заложена като съкровище за начетеното и ловко око. Имената в творчеството на Толкин са именно такъв тип – хиляди фенове на поредицата са чели книгите и гледали филмите без някога да разберат, че Фродо идва от староанглийски. Малцината филолози, които са се запознали с поредицата, обаче, навярно са били екзалтирани да откриват тези малки подаръци във всяко име.
Това по-фино загатване също има своя красота.

А вие колко директни искате да сте във вашето послание?

3. Имена в контекста на света им

Обикновено имената като цяло са базирани на предмети, явления и концепции за народа, който ги използва. От регион на регион носят различна нотка и усещане за култура и етнос. Само по тях лесно може да се определи нечия националност.

В нашия свят

При  историите, разиграващи се е в нашия собствен свят или видоизменена версия на него е лесно да контактуваме произхода на героя само по името.  Заради знанията, които читателите имаме за Земята, е детска игра да  уловим посланията, които тукашните имена носят – Не е особено трудно да разберем, че персонажът Питър Паркър (Спайдър-мен от комиксите на Marvel) е навярно американец само и единствено по това как се казва. Нито да разберем, че персонажите Гюнтер и Олга от света на 1920+ на Джакуб Розалски са съответно немец и рускиня. 

В нашия свят също така сме свикнали да свързваме определени имена с клишета и шаблонни характери. В много американска медия Дженифър и Стейси са имена на провокативни млади жени, а имена като Чад и Брад – на алфа младежи, които често са неприятно препятствие за стеснителния главен герой.

Във фиктивен свят

Ако вселената ни е изцяло въображаема, е добре да помислим внимателно за нашия светостроеж. За теченията, които ще оформят имената в една нация. Полезно е само по тях да е отличима културната принадлежност на героите.

Примерна идея е да се водим по имената на съществуваща в нашия свят култура – наприемер, ако решим дадена цивилизация да е базирана на рицарска култура, можем да потърсим староевропейски имена, като тези които Джордж Мартин използва в Песен за Огън и Лед.

Друга е да измислим звуци, които да дефинират въпросната общност. Защо хора-бухали да нямат имена с по-голяма наситеност на О-та и У-та? Грубоватите орки в книгите и игрите от Света на Уоркрафт почти винаги съдържат поне едно „Р” в името си. Застрашителните рептили от Вселенските повелители на Джейн Колдфайър имат съскащи имена със силно струпване на съгласни като Регкс, Заргкс и Игкс. Когато в трилогията се появяват нови раси, ще забележите, че имената стават много специфични за всяка и по този начин читателя по-лесно се ориентира в динамичната среда на героите, без да трябва да се чуди много “кой какъв и от къде беше”.

А защо не имената да не са базирани на важните за конкретния народ концепции? В реалния свят сред религиозни общности често могат да бъдат срещнати имена като Яков и Мохамед – пророци в две от аврамовите религии. Дори българското Христо идва от Христос. Една фантастична общност, която напоява земите си с водите на велика река, нявярно би кръщавала децата си на нея, нали?

Като последна идея, дължината на имената също може да е част от светостроежа. Герои от войнска култура може да имат по-къси имена, за да ги изговарят по-бързо в битка.  А жителите на начетена напредничава цивилизация да носят по-дълги, сложни и претенциозни имена, за да демонстрират интелектуалното си превъзходство (все пак внимавайте да не са твърде сложни за читателя!).

Ако светът ви е измислен, какви елементи в него биха повлияли на именуването? Имат ли фантастичните ви цивилизации вътрешни стереотипи? Имат ли обекти на почит, на които да кръщават децата си? Помислете добре за средата, в която героите ви са родени и как тя е повлияла на имената им. Независимо дали населяват нашия или чужд свят.

4. Герои без име

Понякога може да решим да оставим един или повече от героите си без име. Може би за кратко, а може би за цялата история. Но очевидно, за удобство на прочита, трябва да сложим някакво прозвище, така че да е ясно кога говорим за този безименен персонаж.

А псевдонимите са имена сами по себе си. За тях важат същите правила, описани по-горе. 

Например в Междузвездни войни Дарт Вейдър е псевдоним, с който свързваме страховития ситски господар. Това прозвище, буквално означаващо „тъмен баща”, тънко загатва истинската самоличност на персонажа много преди тя да бъде разкрита.

Лорд Владетелят от Мъглороден на Брандън Сандерсън е как наричаме антагониста, избрал да се отъждествява единствено с господарството си.

Дори за „Неименуемия” (The Unnamable) от космическите ужаси на Лъвкрафт може да се каже, че от наша гледна точка се казва Неименуемия.

Погледнато обективно, истински герои без имена няма заради нуждата като читатели да се ориентираме кой кой е. Понякога просто тези имена са прозвища или местоимения в контекста си.

5. Модели в именуването

В някои творби можем да видим различни принципи за групово именуване на персонажите. Често те са „мета” – с други думи информация, която подксазва нещо на читателя, но не прави впечатление на самите герои в собствения им контекст.

В немалко творби персонажите нямат собствени имена, а вместо такива е използвана ролята, която заемат или архетипите, към които спадат. Един от най-първите примери за това са Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв от Магьосникът от Оз на Лиман Франк Баум. В новелите Goblin slayer от Кумо Кагю това също е така – главният герой е Убиецът на гоблини, съпътстван от Жрицата, Елфския стрелец, Гущера-монах, Джуджето-шаман и т.н. Този тип именуване по роли напомня на старите фолклорни разкази с „юнака”, „принца”, „дракона” и носи на творбата по-приказно усещане.

Във филма Отвътре-навън на Дисни, малките духчета, които живеят в нас и насочват действията ни, са кръстени на емоцията, която всяко едно от тях символизира.

Възможни са и други конвенции, каквито авторът сам си определи. Доста такива модели са базирани на някаква лична страст на автора. Той може да избере да кръсти персонажите си на всякакви свои любими неща. На общи неща като растения или животни. Или дори на невероятно конкретни неща като оръжия (Girls Frontline) или… руски автомобили (Hitsugi no Chaika).

Смесен подход

Разбира се, повечето автори следват повече от една от изброените „школи”.

Дори дадените от мен примери нагоре не са съвсем честни, защото почти всички съвпадат в повече от една категория.  Капитан Немо, например, е едновременно лесно за запомняне име, носи символика и е прозвище на персонаж, чието собствено име остава скрито.

В популярния комикс на Хирохико Араки Странното приключение на Джоджо, стандовете – призрачни манифестации, с които персонажите се сражават помежду си – са кръстени на различни западни музикални групи. Въпреки че имената следват този модел, изборът им рядко е случаен и обикновено по някакъв начин подчертава способностите или мотивациите на съответния герой. Така „The man in the mirror” може да вкарва противниците си в огледална реалност, а „Killer Queen” е силата, която серийният убиец Кира използва, за да поразява жертвите си.

В Родоначалник на Раздора – творба, над която работя, се стремя да насищам подходите. Жителите на Дос – горда държава, вдъхновена от второто българско царство – са кръстени на различни български селища. Името на досецът Леденик не само следва този модел, но и намеква хладния характер на героя и способността му да използва ледена магия. Фонетично е разделено на три отчетливи срички и е лесно за произнасяне и запомняне.

Помислете хубаво за всичко до сега. Може би несъзнателно вече следвате поне едно от теченията, които описах. Може би повече или дори всички.
Ако изборът на имена за вашите персонажи не е съзнателен, го превърнете в такъв. Героите ви гарантирано ще станат по-запомнящи се.

Свят на имена

Имената са навсякъде около нас. Те са неотменна концепция от осъзнатия ни живот на разумни същества.
Следователно не трябва да подценяваме кръщаването на нашите персонажи. Почти всяка известна поредица има герои, чиито имена са се превърнали в символ.
И докато няма едно правило за перфектно име, има куп идеи, от които можем да се вдъхновим. Колкото повече такива съчетаем, толкова по-добре.

Как се казват вашите герои? Какви са вдъхновенията за имената им и каква емоция предизвикват те? Във вас? Във вашите читатели?  И с какво очаквате един ден да бъдат свързвани?