Етап 2: Повик на приключение

Познатата обстановка на героя е пред криза. Микрокосмосът на неговия свят е в опасност и той бива призован на приключение да го възстанови. 

В това се състои основата на втора фаза от „пътешествието на героя“. Освен „повикът на приключение“, той е познат още като „подтикващото събитие“ или „катализаторът“.  Но едно е сигурно. Всяка история има нужда от някакво обстоятелство, което да я задвижи. Може да е всичко от това някой стар мъдър магьосник да почука на вратата до ужасените крясъци на околните за пожар или настъпление. 

Какъв може да е „катализаторът“?

В първата книга от поредицата „Хари Потър“, на 11-тия си рожден ден Хари получава писмо до:

„ Г-н Х. Потър

Килерът под стълбището

ул. „Привит Драйв“ 4“

– из “Хари Потър и философския камък”

Именно това е катализаторът, който вкарва Хари на грандиозното му приключение.

Понякога вестта идва от сънища или видения. В тях даже може да вкарате метафора за това какво предстои на главния герой. Използвайте цветове и описания, за да предадете атмосферата, която искате. Това ще подготви читателя какво да очаква в главното приключение. 

От друга страна главният герой може да вземе нещата в свои ръце и сам да реши, че не му харесва сегашното положение.  Повикът може да е плакат към екзотична туристическа дестинация или късче злато, обещаващо богатство.

Кой е вестителят?

Много често се случва вестителят да е този, който представя информацията за подтикващото събитие. Като авторът Вие избирате дали този персонаж да играе позитивна, негативна или неутрална роля. Но той винаги ще даде на героя възможността да се изправи срещу непознатото. В някой случай, вестителят е и ментор на главното лице, напътствайки го по пътя. В други е олиценторението на злото, което се подиграва с героя и го подтиква към опасностите на чудатия свят. 

Персонажите не е нужно да се ориентират веднага каква друга роля е заел вестителят. Те могат да възприемат погрешно действията и думите му и да си извадят грешни заключения. Много добронамерени персонажи изведнъж се оказва, че са криели пъклен план в ръкава си. 

В „Малката русалка“ на Дисни змиоркте на морската вещица служат като вестители, които дават възможността на Ариел да отиде при своя принц.  Тя приема и отива при Урсела, само за да може по-късно да разбере, че тя и нейните васали никога не са искали честна сделка.

Понякога главният герой си мисли, че вестителят е антагонистично насторен. В „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ слухът за избягалия от магьосническия затвор Сириус Блек всява смут сред Хари и другарите му. Впоследствие се оказва, че заклейменият затворник всъщност е кръстникът на младия магьосник и винаги се е стремял да му помогне.  

Липса или Нужда

„Повикът“ може да бъде липса или нужда на нещо в обикновения свят. Например в българската приказка „Жива вода“, написана от Ран Босилек, болният цар иска някой от тримата му синове да донесе живата вода. Царят има нужда от нея, което действа и като подтикващото събитие братята да отидат на път. 

В някои истории главният герой просто няма повече опции освен да тръгне на грандиозното си приключение. Във филма „Монахини в действие“ Упи Голдбърг играе ролята на певица, която става свидетел на убийство и се прикрива като монахиня. Има сравнително малко опции – да продължи да се крие или да загине. Често някои герои дори нямат и тази опция – те просто биват хвърлени в дълбокото, независимо дали могат да плуват. 

Как повикът повлиява на героя?

Имайте предвид, че „повикът на приключение“ често е доста драматично за главния персонаж събитие. Представете си изведнъж да Ви кажат, че семейството и близките Ви са отвлечени и Вие сте тези, които трябва да ги спасите. Или изведнъж да се окажете с тежко заболяване, с което трябва да се преборите. През подобни повратни моменти преминават и Ваште персонажи. Помислете си Вие как бихте реагирали на подобна на героя Ви ситуация. Разпитайте приятели и познати какво биха направили или как биха отвърнали те. Замислете се, обаче, и за миналото и характера на героя си. Ако той е лесно избухлив  е възможно да тръгне с агресия към вестителя. Ако пък главният Ви персонаж е чувствителна личност с ниско самочувствие, е възможно да изпадне в депресивен епизод и да се чувства безпомощно. Опитайте се да вкарате някакви негативни черти при реакцията – никой човек не се съгласява от раз, изведнъж изправен пред някаква трудност. 

А за това как да построите и представите по интересен начин миналото на героя Ви вижте в „Историята преди началото – как да представим миналото на героя“.

Моделът на „Кюблер-Рос“

Това е един психологически модел, който може да ви служи като вдъхновение за това как героят Ви да реагира на нещо толкова негативно за него. Познат като модела на „Кюблер-Рос“ или „5-те етапа на скръбта“ той изследва емоциите, през които един човек преминава след сблъсъка с негативна новина. Той за пръв път е предложен още през 1969 година от Елизабет Кюблер-Рос в нейната книга „За смъртта и умирането“.

1. Отказът

Първото нещо, което повечето хора биха си казали е „Не“. Независимо дали става въпрос за тежка заболяване, за смъртта на близък или за това, че дракон е опожарил родното село. Колкото и някой да е очаквал нещо, винаги ще е имал това малко зрънце надежда, че все пак няма най-лошите му страхове да бъдат оправдани. 

2. Гняв

След като някой разбере лошата новина той се ядосва. На себе си и на околните. Ако е заболяване „Защо не отидох на лекар по-рано!“ или „Докторите са виновни, че не го откриха по-рано!“, например. Ако е починал близък „Защо не забелязах по-рано, че му е зле!“ или „Защо никой не направи нищо, за да го спаси!“. А ако е дракон, е възможно героя да реши да отмъсти на създанието като го убие и/ или да обвинява себе си, че не е предупредил съселяните си навреме. 

3. Преговори

Тук е моментът в който героя се пита „Едва ли е така.“ или „Не може това да е цялата истина.“, или „Може би все пак са живи?“ Човек се опитва да намери някаква пролука, да се пазари със себе си или с околните. Възможно е и да се обърне към божеството, в което вярва. Или в което не вярва. Все пак в изблик на тъга човек се опитва по всякакъв начин да се противопостави на случилото се. 

4. Депресия

Героят осъзнава, че станалото е необратимо. Той е болен, загубил е близък или целия си познат свят. Изпада в отчаяние, чувства се изтощен и празен. Възможно е да е по-раздразнителен, по-лесно да се повлиява емоционално и т.н. 

5. Приемане

Човек разбира, че въпреки негативните моменти трябва да продължи да върви напред  да живее живота си въпреки тежката загуба и да продължи да се бори. 

Разбира се, никоя личност не е еднаква и никоя няма да следва дословно тези стъпки. Нито ще реагира точно по определен начин. Възможно е един герой да премине през тези пет фази в рамките на само една глава, а за други – в продължение на цяла книга. Прочетете истински истории за хора, преминали през трудни начинания или се върнете и в ретроспекция вижте как Вие сте реагирали на лоши новини. Проследете промените, през които сте преминали. Следвали ли сте някои от тези стъпки? А как смятате, че героите, за които пишете биха реагирали в подобни моменти? Споделете в коментарите! 

Говорейки за промени, вижте и статията на  Веселина Харизанова, ако искате да разберете повече за „Преобразяването“.