Подбрани стихотворения за морето по света и у нас

Здравейте, аз съм Виктория Петрова, съ-основател на платформата Самоиздател! В следващите редове Ралица Бонамонте ще ви отведе на околосветска обиколка в рими, вдъхновени величественото море. Ако самите вие имате стихотворения за морето, които искате да станат част от тази колекция, може да ни ги изпратите още сега! Приятно четене!

>> Изпрати своя стих за морето

Стихове за Морето. Необятност. Синьо. Мощ. Безкрайност. Морските вълни са вдъхновявали творци от всички епохи по всички краища на света. Още от дете съм влюбена в морето. Край морския бряг намирам спокойствие, хармония, вдъхновение да пиша стихове. Имено любовта ми към морето беше една от причините да заживея в Морската столица на България.  В следващите редове ще отплаваме на околосветско пътешествие, изследвайки океана на световната поезия за морето. Ще разгледаме 9 стихoтворения за морето от различни географски точки, които ще изрисуват в съзнанието пристанища, прибои, раковини и фарове. Приятно четене и попътен вятър.

Първото пристанище, на което ще акостираме, е слънчева Италия: земя на мореплаватели, кътче от света, където ухае на море и любов, а изкуството струи от всеки ъгъл.

РАКОВИНА 
превод от италиански: Огнян Стамболиев

Страннико, сега си почивам върху твоята длан,
но съвсем не съм ти подвластна.
Лежах дълго в пясъка,
докато моята причудлива форма
не привлече погледа ти.
Но и този пясък не е моят дом!
Сестра съм на бързите риби, на подводните треви,
родени в прохладното лоно на морските води.
И не омраза или забрава, а жестока буря
ме раздели с тях…
Оттогава непрестанно въздиша и шепне в мен
незабравеният ми дом
и безутешно страда морската ми душа.
А ти ме държиш /с моята тайна!/
в разтворената си длан
и любопитно приближаваш към мен
чуждото си ухо.

В това стихотворение за морето и любовта присъстват мотивите за мистичната същност на природата, за непостижимата любов и непрестанното търсене на принадлежност. Раковината би могла да се възприеме като метафора на душата на лирическата героиня.

За автора:

Маргерита Гуидачи (1921-1992) е родена във Флоренция. Завършва Италианска филология във Флорентинскя университет, след което специализира Английска и Американска литература. Междувременно превежда произведения на Джон Дън и стихове на Емили Дикинсън. От 1945 работи като учителка , а в последствие завършва докторантура и става университетски преподавател.  Сред най-известните ѝ стихосбирки са ‘’Пясък и ангел’’ (1946) ‘’Денят на светците’’ (1957),’’ Слама и прах’’ ( 1961) ‘’Празнота и форми’’, ‘’Олтара на Изенхайм’’( 1980),’’Болонския часовник’’, ‘’Мрак и блясък’’ (1980).

Подобно на първите преселници преминаваме океана и спираме на американския бряг, “Новата земя”, за да се насладим на още едно прекрасно стихотворение за морето.  И американската поезия се явява като продължение на европейската. Разбира се срещата с множество различни културни традиции обогатяват и придават нови нюанси.

*от книгата “Американски поети”
превод от англ. Леда Милева

Ликуването е в морето да навлезе 
континенталната душа,
отвъд града — отвъд прибоя —
в дълбокото на вечността.
 
Сред планините като нас отраснал,
дали моряк ще разбере
божественото упоение
на първа миля сред море?

В този нежен стих за морето откриваме опозициите море, суша, старо-ново, земно-божествено. От строфите струи копнеж по непознатото, стремеж към свобода, но в същото време страх от неизвестността и невъзможност желанието да бъде осъществено.

 За автора

 Емили Елизабет Дикинсън е родена през далечната 1830 в Масачузетс САЩ. Родното ѝ градче наброява едва 2000 души, а дядо ѝ е основател на колежа там, където Емили завършва образованието си. Емили Дикинсън води затворен, скромен живот на пуританка. Остава неомъжена и умира на 55г. Приживе успява да издаде едва 10 стихотворения. След смъртта ѝ, бял свят виждат над 1800 стиха. Прекарва живота си като домакиня, водейки затворен живот. Остава неомъжена. Протестантка и пуританка. Умира на 55 г. от болестта на Брайт. Приживе публикува около 10 стихотворения. Оставя около 1800 стихотворения, издадени след смъртта ѝ. Днес Емили Дикинсън е призната за една от най-значимите американски поетеси, а домът ѝ е превърнат в музей.

Нека поостанем още на територията на САЩ. Много американски автори са силно повлияни от културата на своята родина и това е ясно изявено в тяхното творчество. Ярък пример за това явление е “пророкът” Халил Джубран.

Из “Пясък и пяна”
Превод: Мария Коева

Вечно крача по този бряг,между пясък и пяна.
Приливът ще изличи стъпките ми,
вятърът ще отвее пяната.
Ала морето и брегът ще пребъдат
вовеки.

Неразривно свързан с корените си, поетът суфист отправя ясно послание в този кратък стих за морето: човешкият живот е преходен, природата е константна и вечна. Присъства и мотивът за безсмъртието на душата.

За автора:

Халил Джубра̀н (на английски: Gibran Kahlil Gibran; на арабски: جبران خليل جبران) е роден в северен Ливан в скромно семейство на християни-маронити.През 1895 емигрира за САЩ с част от семейството си в търсене на по-добри условия за живот. В последствие през 1898 той се завръща в Ливан където следва Арабски и френски език в Бейрут. През 1904 публикува поеми събрани в ‘’Сълзи и смях’’. Пребивава известно време в Париж където кара курсове по живопис.  По-късно се установява в Ню Йорк. През 1918 издава първата си книга на английски език ’’Лудия’’. Дълго време води кореспонденция с ливанската интелектуалка Мей Зияде. Години след смъртта му неговите писма биват публикувани. През 1923 публикува своя шедьовър ‘’Пророкът’’. През 1926 издава сборник с афоризми и сентенции ‘’Пясък и пяна’’.През 1928 след 18 месеца труд издава ‘’Исус, син човешки’’. Пише както на арабски така и на английски. Творбите му трудно попадат в определена категория :своеобразни притчи с подчертано афористичен привкус, съчетаващи идеите на суфизма и западния мистицизъм.

Опъваме мачтата, в търсене на вдъхновяващи стихове за морето, за да потеглим към страната на музиката, пурите и революциите – Куба. Там времето сякаш се движи с различни темпове. Тропическият повей кара хората да забравят мъките си и да се понесат в ритъма на танца. 

МОРЯЦИТЕ
превод: Мирослава Панайотова

Те отиват в морето
в търсене на островите,
които виждат на хоризонта.
Раниците са заредени с нови думи,
които да изградят мечта.
О, илюзии,
те не познават страната,
която наблюдават,
в огледалото на водата
няма нищо друго
освен тяхната собствена страна,
отразена в усмивката на рибите.

Този ярък стих за морето зарежда читателя с желание за пътешествия, преоткриване както на външния, така и на вътрешния свят. Стремежът към новото, вечното търсене е неизменна част от човешката природа.

За автора:

Омар В. Ерера е роден през 50-те години на миналия век в далечната Хавана. Освен поет и писател, Омар е културен деец и организатор на множество прояви в сферата на културата. Членува в множество организации, както и участва като жури в редица поетични конкурси. Творбите на Ерера са публикувани както в няколко страни в Южна Америка, така и в Европа и Канада. 

Променяме рязко посоката в нашето изследване на стиховете за морето и се отправяме на север към следващия остров. Исландия- миниатюрна държава със загадъчна природа, земя на викинги и елфи.

ПОДОБНО НА МОРЕТО
превод: Невена Стефанова

Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае,
но е дълбоко и е променливо.
С одежди от двусмислени слова
са нощните вълни
помежду мен и тебе;
догдето времето не може повече да се измери;
часовниците на света отпускат
ръцете си - стрелки - във бездната на мрачините
и под одеждата, която изтъка нощта,
отплуваш надалеч от мен, за да изпиташ
своето злощастие.

В този стих за морето и любовта присъства идеята за променливата природа влюбването. Подобно на  Раковина лирическият герой не успява да достигне до обекта на своята любов

За автора:

Йоун Ур Вьор е роден в Исландия през 1917г. Започва да излива душата си на хартия едва 12 годишен. Първата му поетична книга е издадена, когато е на 20г. Талантатът му не остава незабелязан и Вьор скоро става притежател на редица  национални литературни награди. Проправя си път и като член на съюза на писателите в Исландия. 

Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!

Поезията за морето ни отвежда до следващата ни спирка – една не толкова “морска” Полша. Държава с богата история, култура, студен климат, но топли хора. И тук откриваме прекрасен стих за морето от Барбара Юрковска.

РАЗГОВОР С МОРЕТО
превод: Елка Няголова

Ще разкажа историята си на морето -
на простор мислите се отварят…
Ще разкажа за радостта,
която като кехлибар
във всекидневието
проблясва.
На глъбините ще разкажа
за оная печал, за сълзите,
за тъгата, която не си отива
на времето с вятъра.
А морето
на страниците на вълните
моя разказ ще впише,
ще шуми и тълкува
като на себе си…

В произведението морето е изобразено като слушател. Уединението на човек с природата носи утеха, хармония и душевен мир.

За автора:

Барбара Юрковска е талантлива млада дама от Полша, чийто земен път свършва в началото на 2020г. Освен поет, Барбара е редактор, фотограф, художник и преводач. Най-голямата ѝ страст остава фотографията. Юрковска е един от издателите на списанието за поезия „Poezja dzisiaj”, както и организатор на няколко издания на фестивалите – за Международния ден на поезията под егидата на ЮНЕСКО и на Фестивала на славянската поезия. 

Най-красивият бряг е родният. Да хвърлим котвата и да се насладим на райските кътчета от Черноморието. Няма как да съзерцаваме залезът и вълните без докосващата поезия за морето на романтичният лирик Христо Фотев. Няма да крия, че е един от любимите ми поети, а следващото стихотворение за морето едно от най-милите ми.

МОРЕТО
Посветено на Стоян Добрев 

Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
Тихо.
Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми, по-пусто от градините
на София, напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени
(Умираше засипано сърцето ми.)
И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.
 
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...
...Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.
Морето ни (О, загубо) във себе си
ний първо го убиваме... Не бързайте,
лъчисти вий - нежни, да излизате.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
...Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, казармите, убийствата -
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение.
Аз ще възпея святото мълчание
на влюбените... Скока им над Думите.
Езика на телата - и в очите им.
Дълбокото им сродство със делфините.
 
Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното докосване на хората
отекваше дълбоко във сърцето ми.
А хората се качваха в трамваите
и влизаха - разменяха си поздрави.
Отърваха с усмивки от косите си,
лицата си, ръцете си, палтата си,
безпомощните люспи на снежинките...
И светеха за Някого очите им.
И светеха за Някого лицата им.
И светеха за Някого ръцете им
тихо -
както вали.
Тихо.
Тихо.
Тихо.

В този прекрасен стих за морето романтичният Фотев засяга темата за отдалечеността на градския човек от автентичната му същност Морето олицетворява въображението, чувствителността и изначалната любов, ценности, които често остават на заден план в градската действителност.

За автора:

Христо Константинов Фотев (25.03.1934, Истанбул-27.07.2002, София).

Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом “Украса”, Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър “А. Будевска”.  Поезията на Фотев е подчертано лирична, с прикрит вътрешен драматизъм. В по-късните и някои от последните книги на Фотев – “Обещание за поезия”, “Литургия за делфини”, “Венецианска нощ” и др., се задълбочават идеите за вглъбеността и уединението  като средство за самопознание. Разширяват се тематичния и жанровия обхват на поетическите търсения. 

Поемаме стремглаво на юг, за да посетим изпълнения с романтика и блянове о-в Майорка. Под лъчите на слънцето и средиземноморския повей на вятъра твори българката Евгения Михалска, която освен с нежните си и чувствени стихове ни дарява и със своите прекрасни картини.

Стихове за морето от нови български автори

ОБИЧ

Морски целувки,
солено безгрижни,
щастливо докосват
очите усмихнати.

Клепачите трепкат, 
безмълвно примрели,
доволство сърдечно
лицето огряло е.

Душата потънала 
в ръцете ти топли,
изцяло отдадена
на трепетна обич.

Вълните ти меки
гальовно прегръщам,
напълно отпусната
в обятия нежни.

Водите прозирни
и синьо копринени
за мене любов са,
дълбока, завинаги.

Един прекрасен любовен стих за морето. Морето като пристан на покоя, доверието и безусловната любов.

За автора:

Евгения Михалска е родом от София. Преди близо 15 години о-в Майорка пленява сърцето ѝ и тя решава да се установи там. Музата я връхлетява не след дълго под формата на живопис. Картините започват да се изливат от душата ѝ върху белия лист. В труден за Евгения период от живота ѝ на помощ се появяват стиховете, които вдъхват нова искрица смисъл. Чрез стиховете си Евгения пренася магията на думите в ежедневието с лекота и полъх свежест. Втората стихосбирка на Евгения “Кралица на нощта” е изцяло посветена на лятото и на морето. Дебютната ѝ стихосбирка “Домът на феите” пък е в името на величествената есен.

Оставаме на роден бряг, за да се докоснем до света на прекрасната млада поетеса Ивелина Недева. Съвременните български поети не спират да ни изненадват с таланта и нестихващото си вдъхновение. Ивелина не прави изключение. “Чувствителна, дръзновена и романтична душа, която прелива от красота и човечност“, казва за нея писателят Марин Трошанов.

ЖИВОТЪТ МИ Е ИСТИНСКО МОРЕ

Животът ми е истинско море-
дълбоко и примамливо, опасно.
Към дълбините си потайни то зове,
за смелите сърца на сушата е тясно.
 
Понякога е тихо и спокойно,
и нежно се прегръща със брега,
Понякога е бурно и усойно
и в този миг мечтая да го уловя.
 
Издигат се препускащи вълни,
неукротими към безкрая устремени,
не може никой да ги удържи -
кръвта в морето, неговите вени.
 
Накрая шумно със брега се сблъскват,
въздишка е отронило морето,
Мечтите на стихията се пръсват
високо полетели към небето.

Един прекрасен стих за морето като огледало на човешката душевност.

За автора:

Ивелина Недева е родом от китното градче Опака, разположено между Търговище и Русе. В момента живее в София. Поезията е най-новата ѝ любов, но от онези, които остават завинаги. Ивелина е от хората, които мечтаят неуморно и летят на високо. Поезията за нея е е начин да сподели, без да търси разбиране, да се освободи, без да търси помощ отвън, да отдаде сърцето си, без да е било поискано. Ивелина дебютира със стихосбирката “Буря” през лятото на 2020г – едно пътуване към дълбоката дущевност на авторката споделено в красиви стихове.

Морето се плиска, тихо шуми,
чайки се вият, кръжат от зори.
Лодка се вижда в далечината,
раци се крият страхливо под скалата.

Делфини играят недалeч от брега,
рибки се стрелкат под повърхността.
Пясъкът е осеян с миди безброй,
изхвърлени от морето със силния прибой.

Във въздуха се носи мирис на водорасли,
палми се извисяват, на брега отрасли.
Остров самотен без шум и хора,
това е в мечтите ми моето място за отмора.

Публикувайте ваш стих за морето

Стъпка 1:
Влезте във вашия профил в Самоиздател или се регистрирайте ако нямате все още авторски профил.

Стъпка 2:
Върнете се на тази страница след като вече сте “логнати” в профила си и ще видите форма за попълване. *Ако не виждате формата след като сте влезли в профила си – презаредете страницата.

Стъпка 3:
В полето “теми” поставете: Стихове за морето

Стихът ви ще бъде публикуван след одобрение от редактор и ще се появи на тази страница. Ако искате да публикувате втори, попълнете формата отново.

Please log in to submit content!