Какво е гледна точка в една творба?

Гледната точка е важен елемент от разказа. Версията за събитията от мирогледа на разказвача, оформя разбирането и преценката на читателя.

Гледна точка е термин, който използваме, когато говорим за творческо писане. Това е перспективата, от която е разказана историята. Например разказвачът от първо лице казва на читателя всичко единствено от неговата гледна точка, използвайки местоименията от първо лице „аз“ и „моето“. 

Тя може да бъде „включена“ в действието или по-безпристрастна. Вашият разказвач може да бъде „домашен паяк“, който отчита преживяванията на героите, без да е замесен (всезнаещият или „неангажиращият“ разказвач). Ето малко повече за всеки тип гледна точка:

Гледните точки: 

Първо, второ, трето лице

Всеки тип гледна точка има собствени предимства и недостатъци.

Гледна точка от първо лице

Разказвачът използва местоимението „аз“ (или в множествено число от първо лице, „ние“). Силата на такъв тип разказ е, че читателят вижда историята да се разгръща от субективната (или пристрастна) гледна точка на един герой (или група, в случай на „ние“).

Тази гледна точка е често срещана в романите, написани като измислени автобиографии. Например, класиката на Чарлз Дикенс, “Дейвид Копърфийлд” (1850). Глава 1 („Моето раждане“) започва по следния начин:

“Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго. За да започна живота си от самото начало, трябва да отбележа, че съм роден (както съм осведомен и както вярвам) през един петъчен ден, в дванадесет часа през нощта.” 

– Дейвид Копърфийлд, Чарлз Дикенс

Гледна точка от второ лице

Тя е по-рядко срещана от първо и трето.

В разказа от второ лице вие разказвате историята, сякаш читателят е главното действащо лице. Това създава ефект от типа „изберете своето собствено приключение“. Защото прави читателя обект на действието.

Итало Калвино, който бил познат на читателите си с това, че всяка негова книга се различавала коренно от предишната, използвал тази необичайна гледна точка в своята постмодерна новела „Ако пътник в зимна нощ“ (1979). Например в този пасаж:

“Сега си в автобус, стоящ сред тълпата, ръката ти е стиснала каишката и започваш да отваряш пратката със свободната си ръка, правейки движения като на маймуна, маймуна, която иска да обели банан и в същото време иска да е вкопчена в клона.”

– Ако пътник в зимна нощ, Итало Калавино

Другата употреба на „ти“ е малко по-различна – „ти“, в смисъла на бъдещия получател на писмо. Ако напишете глава (или цяла книга) като писмо, може да използвате „ти“.

Тук „ти“ може едновременно да бъде и да не бъде гледна точка на героя. Ако четем писмото така, както го е написал неговият автор, светогледа продължава да е на разказвача, а ние (читателите) надничаме през рамото му.

Когато го разбием по този начин, виждаме колко сложен елемент е гледната точка на разказвача. Това е устройство за разказване на истории.

Много често срещано е използването на второ лице в така наречените книги-игри. Който не е запознат – това са книги, където ти си главното действащо лице и от време на време ти се налага да правиш избори. В зависимост от това какъв избор направиш, книгата те прехвърля на нова страница от където да продължиш приключението си.
-бележка от редактора

Гледна точка от трето лице

Тя описва действията на героите, използвайки местоименията „той“, „тя“ или „те“. Това предлага на читателите възможността да се дистанцират от главните герои във вашата история.

Когато авторът описва събития извън перспективата на един герой, но се придържа към това, което те знаят и преживяват, ние наричаме това „ограничена гледна точка от трето лице“. „Ограничена“, защото перспективата следва отделна гледна точка в даден момент.

Например:

Той мислеше, че тя изглежда необикновено, когато минаваше през арката, но тя му хвърли поглед, в който имаше нещо странно – това подигравка ли беше? – не можеше да е сигурен.

Тук имаме достъп единствено до мислите на героя от мъжки пол. 

Освен това можете да се прехвърляте свободно между гледните точки на множество герои, дори в рамките на една сцена.

Ако пренапишем горната сцена по следния начин:

Той мислеше, че тя изглежда необикновено, когато минаваше през арката, но но тя му хвърли поглед, мислейки си: “Какво ме гледа този неандерталец?”

Тогава говорим за всезнаеща гледна точка от трето лице. 

При гледната точка от трето лице, разказващият глас може да остане близо до един герой или да се движи между героите по-свободно.

Избор между ограничена, обективна и всезнаеща гледна точка от трето лице

Гледната точка от трето лице бива ограничена, обективна или всезнаеща.

Ограничена гледна точка от трето лице

При нея, както беше споменато по-горе, разказът се придържа плътно към разбиранията на определен герой. Не е задължително една цяла книга да е написана от гледната точка на един герой в ограничено трето лице. Но тук същественото е, че когато гледната точка на конкретен герой е на фокус, личните мисли на останалите не се разкриват.

Дж. К. Роулинг използва този тип гледна точка в Хари Потър и Стаята на тайните (1998):

– Хари веднага видя, че това е дневник, а избледнялата година на корицата му каза, че е на петдесет години. Той го отвори нетърпеливо. На първата страница той можеше да разбере единствено името „Т. М. Ридъл”,  написано с размазано мастило.”

– Хари Потър и стаята на тайните, Дж.К. Роулинг

Обективна гледна точка от трето лице

Обективната гледна точка от трето лице не интерпретира мислите и чувствата на героите. Както е написала Урсула Ле Гуин в “Управление на занаята”:

‘Няма гледна точка на героя в обективната гледна точка от трето лице. Разказвачът не е един от героите и може да сподели за героите само онова, което като неутрален наблюдател (интелигентна муха на стената) може да заключи от поведението и речта им.’

– Управление на занаята, Урсула Ле Гуин

При този вид гледна точка просто представяте на читателите действията и диалозите на героите. Разказвачът не казва изрично на читателя какво мисли или чувства героят.

Може да ви бъде от полза да ограничите разказването единствено до неутрално наблюдение, за да избегнете да “разказвате” за чувствата на героите на читателите повече, отколкото да им ги “показвате”.

Например, можете да напишете „момчето тича в кръгове, веднага след като вкарва гол“. Това показва, че героят празнува нещо и е щастлив, без разказвачът да се задълбочава в съзнанието му и да разказва чувствата му. (напр. „Момчето беше щастливо, че вкара гол“)

Всезнаеща гледна точка от трето лице

Разказвачът знае и вижда всичко. За разлика от обективното разказване, тук той има достъп до личните мисли и чувства на героите. Това е гледната точка на разказвача, който по думите на Льо Гуин „знае цялата история, разказва я, защото е важна и е свързан дълбоко с всички герои.“

Льо Гуин отбелязва, че всезнаещата гледна точка от трето лице до известна степен е отстъпила в полза на ограничената такава, тъй като тя се среща най-често в съвременната литература. Тя ни връща във викторианските времена и споделя злоупотребата на всезнаещата гледна точка в тогавашната художествена литература. Пример за това са викторианските моралисти, които обичат да проповядват на читателя. Например:

‘… така че той прекара целия следобед в пиянски реверанси. Но не забравяй, драги читателю, че леноста е играчка на Дявола.’

Полезна ли ви беше статията? Моля, споделете мнението си в коментар.