6 любопитни факта за поезията

Щом сте отворили тази статия предполагам, че обичате да четете поезия. А може би и да пишете.

Какво представлява поезията?

Значенията на думата “поезия” според тълковния речник са 4:

• Един от литературните родове, заедно с проза и драма
• Художествено творчество в мерена реч, в стихове
• (остар.) Художествено произведение в мерена реч; стихотворение
• (прен.) Красота, която въздейства на чувствата и въображението. “Любовта им е истинска поезия.”

Думата поезия “poesis” е с гръцки произход,  означава “творчество, творение”. Поезията може да съществува самостоятелно под формата на стихотворения, да бъде част от поетична драма, песни или поезия в проза, да бъде съчетана с други изкуства – танци, живопис и др.  От средата на 20-ти век поезията се възприема по-скоро като творчески акт, който бива осъществен чрез езика. Поезията всъщност е една от първите форми на изкуство. Смята се, че e възникнала преди самата писменост като метод за предаване и запазване на информация.

Подготвила съм 6 любопитни факта за поезията, за нейното възникване и развитие през различните епохи.

Най-старата поема в световната литература е шумерската “Епосът за Гилгамеш” и датира от около 2100 г. пр. Хр. Произведението е написано върху глинени плочи посредством клинописно писмо. Текстът бива открит по време на археологически разкопки през 1853 г. около древната Ниневия (могилата Куюнджик в покрайнините на Мосул на територията на Северен Ирак). Асирийският археолог Хормузд Расам намира останките от библиотеката на Ашурбанипал и изпраща фрагментите на Британския музей, където самоукият асириолог Джон Смит започва тяхното дешифриране. През 1891 г. е публикуван цялостният превод на немски език от Алфред Йеремиас.

Поемата разказва за приятелството между Гилгамеш (цар на Урук) и Енкиду, който е изпратен от боговете да предпази народа от собствения му владетел. След срещата си двамата стават приятели, понеже са равни по сила. Героите преминават през множество изпитания. Един ден боговете се ядосали на Енкиду и го убиват. Воден от мъката си, Гилгамеш се отправя на пътешествие в търсене на тайната на вечния живот. Среща се с безсмъртния Утнапищим,  който му разказва за големия потоп.

Именно публикуването на откъса, разказващ за този потоп, предизвиква обществени реакции, тъй като се открива паралел с Библията.

Много творци се вдъхновяват от епоса и създават различни интерпретации. Литературоведът Теодор Зиолковски през 2011 издава Gilgamesh Among Us: Modern Encounters With the Ancient Epic.

Най-дългата поема в света, написана от един творец, е персийската ‘’Книга на царете’’ (Шах-Наме). Нейн автор е Абу ал-Касим Фирдоуси.  Поемата е писана в продължение на 35 години. Завършена е на 8-ми март 1010 – по Григорианския календар. Спорен е въпросът колко строфи съдържа поемата, тъй като съществуват различни по дължина преписи. Текстът, базиран на най-ранните ръкописи, съдържа около 60 000 бейта – двустишни строфи. Обемът на творбата се равнява на “Илиада” и “Одисея”, умножено по 2, плюс още няколкостотин строфи.

Поемата е емблематична за персийската култура и поезия.

Описана е цялата история на Иран от древността до 7-ми век. Съчетава древни ирански митове, зороастрийски предания и исторически факти. Условно бива разделяна на три части: митологична, героична и историческа. Текстът  е написан на фарси и през 19-ти век служи като опорна точка по време на възраждането на персийския език.

Най-дългата творба от епическата поезия е санскритската Махабхарата „Велико сказание за потомците на Бхарата“. Епосът е разделен в 18 парва (книги), в които се разказва за 18-дневната война между  18 армии. Поемата се състои от близо 100 000 куплета, което я прави 10 пъти по-дълга от “Илиада”. Поради множеството вплетени сюжетни линии се предполага, че произведението не е написано от един автор. Спори се относно хронологията на описаните събития, и относно самото написване на творбата. Смята се, че първият автор е индийският свещеник Вяса. Легендата гласи, че Вяса е предал словото на Махабхарата на бог Ганеша.

Основната сюжетна линия се върти около съперничеството между петте сина на цар Панду и стоте сина на цар Дхритаращра, Пандавите и Кауравите. Те се сражават за царството Бхарата, което се намира в днешна централна Индия. Епосът е базиран на действителни събития: войната между индуските племена Куру и Панчала през 14-13 в. пр.н.е. Основна фигура в повествованието е бог Кришна.

Махабхарата представлява епически повествования, басни, притчи, диалози, богословски разсъждения, космогонни митове, генеалогия и химни, обединени от типичните принципи на индийската литература.

Сборникът е есенциален за индуизма и индийската поезия и култура.

Най-кратката поема в света според “Книгата за рекордите на Гинес” е буквата “М” изписана по необичаен начин с допълнителен елемент.

Автор е американският писател с арменски произход Арам Сароян. Той е и поет, драматург, известен (както бихте се досетили) с увлечението си по минимализма. Друга негова миниатюрна творба е “Lighght” (заигравка с light-англ.)

Друго произведение, което се счита за една от най-кратките творби в световната поезия, е на автора Стрикланд Гилиан. Написана в началото на 20-ти век. Състои се от три думи. Пълното заглавие е “Относно за античността на бълхите” или накратко “Бълхи”. Ето го и текстът:

Adam
Had 'em.

В минималистичният текст има рима на гласни – препратки към Библията. Подобно на част от съвременните картини, и това двустишие по необичаен начин провокира въображението и критичното мислене.

Обявено за най-краткото римувано стихотворение е “Сълзи” на Уилям Уилкинсън: 

I. Cry.

Поезията съществува от началото на цивилизацията. Но през Античността е съществувала в друга форма. Аедите (от др.гр. – певец) са древногръцки епически певци-поети. В Древна Гърция думата “поет” притежава доста по-широк смисъл. Аедите сами са композирали своите произведения, след което са ги представяли на сцена под музикален съпровод на струнен инструмент лира, цитра и т.н. Често са се позволявали импровизации. Най-известният аед е Омир.

В по-късен период аедите биват заменени от рапсоди (рапсодисти). Буквално “рапсод” означава “тъкач на песни” в превод от древногръцки. Те представят епически поеми на сцена. Най-изпълняваните произведения са Омировите “Одисея” и “Илиада”. Също и поемите на Хезиод и сатирите на Архилох.

Трубадурите пък са странстващите поети, певци и композитори на Средновековието. Тяхна родина е територията на Южна Франция, в частност Прованс – на юг от река Лоара. Самата дума произлиза от окситански “trobar” – “откривам”. Литературното течение, наричано и рицарска лирика, се разпространява из цяла Западна Европа. Разпространението е лесно, защото трубадурите пътешестват. Първоначално лирическите певци са били само с аристократично потекло, впоследствие се появяват и такива от скромен произход.  Основно творците са мъже, но има и жени. Основната тема е любовта. Централният лирически герой е дамата на сърцето, чиято самоличност никога не бива разкривана, а само леко загатната. Трубадурите са своеобразни средновековни бунтари, тъй като се противопоставят на наложената от църквата норма.

Поезията на трубадурите възхвалява не любовта към Бога. Тяхната поезия възпява човешки пориви и страсти.

От трубадурската лирика черпят вдъхновение ренесансови поети като Данте и Петрарка.

Slam poetry или преведено на български “поетическа битка”, е феномен в съвременното изкуство. Представлява литературно състезание с публика и жури. Този формат се провежда за първи път през 1984 г. в Чикаго. Създател е американският поет Марк Смит, който вярва, че поезията в настоящия си вид има нужда от нов живот. Регламентът на състезанието се състои от четири основни точки. Разрешени са само авторски произведения. Изпълнението не трябва да надвишава 5-6 минути. Единственото изразно средство, с което си служат участниците, е собственият им глас, не се разрешава музикален съпровод. Публиката трябва да се отнася с уважение и да насърчава състезателите. Няма ограничения от към тема и съдържание, мерената реч не е задължителна.

В САЩ към края на 80-те поетическите битки започват да добиват популярност и се превръщат в част от градската култура. През 1990 г. се провежда първото национално състезание отново в Чикаго.  Постепенно форматът добива популярност по целия свят. В Берлин първият poetry slam се провежда през 1994 г. Немският режисьор Волф Хогенкамп организира първото поетическо първенство в немската столица през 1997 г. През 1999 г. вече поетически битки биват проведени в над 30 германски града. През 2015 г. в Хамбург се състои събитието “Best of Poetry Slam” . То привлича над 5000 посетители, с което се поставя световен рекорд.

През 2020 г., поради карантинните мерки в цял свят, поетически slam събития започнаха да се провеждат онлайн. Положителното от ситуацията е, че имаме възможност да се докоснем до поезията напълно безплатно.

На тази линк може да откриете предстоящи събития https://www.eventbrite.com/d/online/free–events/poetry-slam/

В България все още форматът не е достигнал такова ниво на популярност. Въпреки това през 2015 г. единадесетокласничката Елена Траянова от Благоевград спечели 6-то място на международното състезание за слам поезия Light the stage, провело се в Далас.

Поезия от съвременни български автори

Купи стихосбирка директно от всеки автор в онлайн книжарницата с кауза на Самоиздател. За всяка закупена книга ние засаждаме едно дърво!

Поезията е стара колкото света.

Поезията е многолика – от 60 000 двустишия до поема, състояща се от 1 буква; от антични епоси и трубадурски песни до непринудената импровизация в немерена реч на сламърите. Поезията трудно се събира в едно определение.

За любителите на творби в мерена реч ще бъде интересно да направят едно околосветско пътешествие с избрани Стихотворения за морето или да се потопят в дълбока емоция с нашата Колекция от любовни стихове.

А какво е за вас поезията? Какво мислите за минимализма в поезията? Допадат ли ви поетическите битки и считате ли ги за изкуство? Ще се радваме да споделите с нас своите размисли.