Топ 3 фентъзи книги от малко познати автори

Фентъзи книги и поредици

Всички са чували за фентъзи книги и поредици, а повечето от нас са чели поне по една. Голяма част от почитателите на книгите за магии сме прекарали огромен брой часове в четенето им. Откраднали от съня си сме потъвали в света на поредната част от някой завладяващ фентъзи роман.

Поне за мен, фентъзи поредиците са нещо различно от фентъзи книгите, които не са с продължение. Фентъзи романите в една част са обикновено с действие, което се развива по-бързо. В тях има голяма динамика, наситени събития и финална развръзка. Докато фентъзи поредиците могат да си позволят изграждане на мащабен свят. В тях се развиват сложни герои с многопластови отношения помежду им. Разгърнати са пълнокръвни взаимодействия както между героите, така и като цяло в съответната вселена (било то като причинно-следствени връзки, развитие на флора и фауна, разгръщане на магически способности). 

Лично за мен възможността да се връщам към един фантастичен свят в продължение на хиляди страници и към любими герои в повече от един том, винаги е била много изкушаваща.

Но извън центъра на нашумелите фентъзи поредици, които всички познаваме, като Колелото на времето, Хари Потър, Мъглороден, както и безбройни Young Adult книги за магии, има доста серии от фентъзи книги, около които не се вдига такъв шум. Тези книги също разполагат с всичко необходимо, за да се превърнат в следващите ви любимци. Книги, с които да споделите откраднати от други занимания безценни минути.

Фентъзи роман: “Въглен в пепелта” – Сабаа Тахир

Това е първият фентъзи роман на Сабаа Тахир, родена в Лондон и израснала в САЩ млада авторка с пакистански корени.

Всъщност това е и дебютната й книга, което, обаче, не бих предположила, докато я чета.Ако погледнете резюмето на книгата, там няма да видите нищо непознато, ново, или кой знае колко примамващо. Много често романът е определян като Young Adult литература (което, признавам, не е от любимите ми жанрове). Книгата дори печели награда за юношески роман. Историята е за момиче от Книжниците. Тя живее в Империята на жестоките Воини и се опитва да намери и спаси брат си. С развитието на историята самите ние опознаваме Империята, Воините и Книжниците, както и вътрешния свят на основните герои. Е, има и любовен триъгълник, за разкош… Но въпреки на пръв поглед не особено оригиналния сюжет, по мое мнение книгата е доста добра.

Дали е нещо в стила на автора? Дали е умението ѝ да изгражда консистентен свят или е увлекателността и наситеността на самата история? Това не се наемам да определя, но препоръчвам “Въглен в пепелта”. Все по-рядко, за съжаление, срещам фентъзи романи с цялостно изграден и логично подреден свят. Свят, в който случващите се събития следват вътрешната логика едновременно и на конкретната вселена, и на героите. А “Въглен в пепелта” има всички тези характеристики. Историята се развива достатъчно бързо и интензивно, не доскучава, няма тягостни моменти на излишно разточителство на думи и страници. Книгата се чете с удоволствие, интерес и нетърпение.

Предполагам, че ако я прочетете, решението дали да продължите със следващите книги от едноименната фентъзи поредица ще дойде доста лесно.

Фентъзи поредица: “Последното пророчество”  – Никола Колев

Кристалите на Гаол’мор е първата книга от българската фентъзи поредица “Последното пророчество”. Разказва за епично приключение на четирима млади мъже в свят, изпълнен с опасности и магия. Поредицата е наистина епична, обхващаща период от около 2 милиона години. Вселената се състои от 5 свята, населени от около 40 раси и е изцяло авторска, без заемки от реалния свят или светове на други автори. Дори само тази мащабност според мен е достатъчна причина човек да иска да се потопи във вселената на “Последното пророчество”. Има и още причини прочита на тази епик дарк фентъзи поредица да си струва – героите, историята, магията, зверовете…

Много съм щастлива, че след първите плахи опити в четенето на български фентъзи романи, напоследък попадам на все по-мащабно и стилово издържано българско фентъзи. Отзивите за фентъзи романа “Кристалите на Гаол’мор” са все още малобройни, но за сметка на това – от добри, по-добри. Съвсем скоро очакваме да излезе и втората част от тази увлекателна епична, дарк-фентъзи поредица.

Има безброй неща заради които си струва да прочетете Кристалите на Гаол’мор. Историята те въвлича в себе си и е трудно да оставиш книгата дори и за секунда. Книгата е прекрасно начало на нещо ново и завладяващо, нямам търпение да видя до къде ще ни отведе историята!

Емо

Първата глава на книгата се предлага за свободно четене, а откъс от кулминационен момент в края на историята може да чуете тук, прочетен от Яница Янева от театрална формация Феникс. Театрална формация Феникс е единствената в България, която дава възможност на хората с увреждания да разгърнат творческия си талант.

“Кристалите на Гаол’мор” можете да закупите директно от автора от книжарницата с кауза на Самоиздател. Тук за всяка закупена от вас книга ние засаждаме едно дърво.

Фентъзи поредица: “The Locked Tomb” – Tamsyn Muir

“Gideon the ninth” все още не е преведена на български, но е достъпна на английски език. Това е първата книга от фентъзи поредицата “The Locked Tomb” на новозеландска авторка, творяща в жанровете фентъзи, научна фантастика и ужаси. Писателката има няколко номинации, една от които за Небюла.

Книгата определено е различна от обичайните за фентъзи романите томове, провокативна, с много хумор, и определено струваща си. Стилът е истинско съкровище, книгата е изпълнена с умопомрачителни метафори, шеги, запомнящи се реплики. Светът е сложен, многопластов и….различен. Главен герой – Некромансър – Лидер – Жена. Заобиколена от – Скелети – Мечове – Мръсни списания.

Изобщо, много неща в тази книга за магии са различни. Тази различност за мен е повече от основателна причина човек да посегне към “Gideon the Ninth” на английски в първия удобен момент. Или пък трепетно да чака българския превод.

Оттук нататък оставям на вас да откриете всичко, което предлага за откриване тази фентъзи поредица.

Винаги, когато завършвам книга, изпитвам леко (не винаги толкова леко) усещане за загуба. Някак ми е тъжно, че се откъсвам от света, героите, и всички емоции, които вече ме свързват с тях. Колкото повече ми е харесала книгата, толкова по-тъжно ми е, когато я прочета. И може би затова толкова харесвам фентъзи поредиците. Като завърша четенето на единия том, знам, че героите и вселената ме очакват в следващия. Това е някак едновременно и като връщане към познати и любими неща, и като ново начало.

А кои са вашите любими, известни или не толкова известни, фентъзи поредици, български фентъзи романи или книги за магии? Които от тях бихте искали да бъдат открити от повече хора? Споделете ги в коментар, за да ги включим в този списък!