Усмивка

Не вярвай на моите усмивки,

те са само любезни…

Любезни и студени.

И нямат нищо общо с моята душа,

ранима и човечна.

Далече в нея има кътче,

затворено за твоите пари.

И някой, с нежност, без налични средства

ще стигне по – навътре, във дълбочина.

И ще получи не любезна и студена

усмивката красива, получена за миг.

Щастлив миг усмивката ще удължи…

И тя ще бъде само твоя.

Запази я! Недей да губиш нещо свято ти!

А ти, комуто се усмихвам само в миг…

не надничай в моята душа,

не и причинявай мъка за отминалите дни.

Приеми я просто

като усмивка на Хубава жена!

Из стихосбирката „Единствена“ – 2008 година

Красимира Жечева