Ти
Ти си дете,
ти си игра,
ти си солта
и захарта.
Ти си лъчът
и острието –
и през деня,
и през ноща.
Ти си метежен,
ти си и кротък,
ти си стръвта
и алчността –
и в секса
и в любовта.
Ти си прекрасен –
с топли очи
и остър език,
разбиваш мечти,
ти и забравяш,
когато грешиш,
но и прощаваш,
когато решиш.
Ти си измамен,
двуличен дори.
Обичаш ме – честно
и силно – прозри,
но кой си ти всъщност
аз още не зная…
Кажи ми ти…
Поне накрая…
Из стихосбирката „Единствена“ – 2008 година
Красимира Жечева
Коментари