Ритъм в стих. Магията, наречена стихотворение: как се случва тя? Особености на стихотворната реч.

Защо ли обичаме да четем стихотворения? В поезията сякаш има магия, нали? Речта се лее леко, като музика, гали слуха и докосва сърцето… Разказва история за любов, романтика или тъга; възпява героичен подвиг. Поезията е прекрасна мелодия от думи. Вероятно заради това случка или възхвала, описани в стихотворна форма, по-силно въздействат на сетивата ни.

Някои от нас обичаме и да пишем стихотворения, да създаваме поезия. Много е приятно да редим римите и да композираме мелодията на стиха. Удивително е усещането да изразим себе си, бушуващите в сърцето ни чувства, във въздействащ мелодичен стих. Стихотворната реч сякаш усилва емоцията от преживяното или видяното.

Когато се отдавах на това любимо занимание, на мен (неука в тази област) често ми се струваше, че пропускам нещо… Думите извираха от сърцето ми и изразяваха силната ми емоция…Но как да създам по-добър ритъм в стихотворението си, така че то да звучи като песен!?

Бях чувала понятия като стихотворна стъпка, ритъм на стихотворението, но какво означават те? И как да пиша своите стихотворения така, че да се усили въздействието им върху читателя, да го грабват и той да почувства моята емоция също толкова силно! Ей така да му стане на човека едно приятно – нежно и гальовно с любовните стихове… Или вдъхновяващо и насърчаващо със съзидателните!

В тази статия ще се опитам да разкрия някои тайни на създаването на стихотворения и появата на поетичната магия.

Тук ще ви запозная с някои “стъпки” в танца на стиховете, както и видовете “танци” – различните жанрове в поезията.

Тази статия няма претенциите нито за изчерпателност, нито за академична точност на материята. Тя е създадена единствено с информативна цел. 

Тази статия е за онези от вас, които пишат стихотворения без да са филолози и литератори, и без да знаят теорията на писане на стиховете, също като мен. И все пак, освен от сърце, биха искали да пишат според особеностите на стихотворната реч. Да пишат така, че стихотворенията им да придобият повече мелодичност и по-силна изразителност.

Всички може би знаем за пропорцията на Златното сечение, при която по-голямата част се отнася към по-малката така, като цялото се отнася към по-голямата част. Като символ за красота и съвършенство в природата, прилагането на пропорциите на Златното сечение в творби на изобразителното изкуство, скулптурата и музиката ги прави изключително въздействащи върху зрителите и слушателите.

По същия начин можем да се научим да вплитаме тези пропорции в своите стихотворения.

Можем да определим музиката като хармонично подреждане на звуци, нали? В такъв случай можем да кажем, че поезията е хармонично подреждане на думи.

Изразителният ритъм и редуването на ударени и неударени срички в думите, богато облечени в емоция, определят поетичното изкуство като сродно на музикалното.

Писането на стихотворения е изкуство. И както всяко изкуство, то също не може да се подчинява безпрекословно на правила, както и не може да влиза в рамка. И все пак стихотворната реч има своите характерни особености.

Да обясним накратко какво означават основни термини в поетичното изкуство.

Стих – това е един ред от стихотворението. Използва се и като синоним на стихотворение. Често пъти под “стихове” разбираме и сборник от стихотворения. В тази статия стих ще използваме в смисъл на ред от стихотворение.

Строфата, или още наричана куплет, представлява разделяне на стихотворението на няколко части. Всяка част се състои от еднакъв брой римувани стихове.

Какво е стихосложение?

Стихосложение се нарича системата от правила при образуването на мерената реч. Ето и основните видове стихосложения:

• Метрическо /антично/ стихосложение – тук се редуват дълги и кратки срички, каквито съществуват в латинския и старогръцкия езици. Такъв тип стихосложение е било характерно за поетичните творби в античността и не е приложимо в българския език.
• Силабическо /сричково/ стихосложение –  стиховете имат еднакъв брой срички, постоянно място на паузата и постоянно ударение в края на стиха. Характерно е за народните ни песни.
• Тоническо стихосложение – във всеки един стих има еднакъв брой ударени срички, а броят на сричките без ударение може да бъде различен. Този тип стихосложение не е характерен за българската поезия.
• Силаботоническо стихосложение – характерно за него е групирането на ударени и неударени срички във всеки стих. Представено е чрез 5 основни ритмически стъпки. Това стихосложение е характерно за много езици, включително и за българския език.

Съществуват и творби, които не се подчиняват на изброените четири ритмически стихосложения. Тези произведения се отнасят към т.нар. неритмичен стих.

Ето кои са основните ритмически стъпки в стихотворенията и с какво се характеризират те:

• Ямб – друсрична стъпка, при която под ударение е втората сричка (2,4,6,8)
• Хорей – двусрична стъпка, при която под ударение е първата сричка (1,3,5,7)
• Амфибрахий – трисрична стъпка, при която под ударение е втората сричка (2,5,8,11)
• Анапест – трисрична стъпка, ударението пада на третата сричка (3,6,9,12)
• Дактил – трисрична стъпка, ударението пада на първата сричка (1,4,7,9)

Стихотворният ритъм е равномерно редуване на стихове, паузи и други елементи на речта. Стихотворният ритъм се формира от римата и посторояването на строфите.

Стихотворен размер – определя се от броя на стъпките в един стих, напр.:

• Четиристъпен ямб – “Ста-ни, ста-ни, ю-нак, Бал-кан-ски…”, Добри Чинтулов “Стани, стани, юнак Балкански”. Ритмическата стъпка се повтаря 4 пъти.
• Петстъпен хорей – “Про-лет мо-я, мо-я бя-ла про-лет…”, Никола Вапцаров “Пролет”. Ритмическата стъпка се повтаря 5 пъти.
• Тристъпен амфибрахий – “…ве-ков-на-та зло-ба на ро-ба…”, Гео Милев “Септември”. Ритмическата стъпка се повтаря 3 пъти.
• Тристъпен анапест – “В плит-ка лок-ва, про-стрян на ве-рев…”, Живка Иванова “99 Лимърика”. Ритмическата стъпка се повтаря 3 пъти.
• Тристъпен дактил – “Ня-ко-га ту-ка за-лу-тан…”, Младен Исаев, “Пред езерото”. Ритмическата стъпка се повтаря 3 пъти.

И след толкова информация за ритъма, ред е да кажем няколко думи за римата в стихотворенията.

Римата е съзвучие, образувано от повторението на звуци в края на стиховете. По своя състав римите биват три вида:

• Бедни – съвпадат само ударените гласни и по един съгласен звук (съвършен-ден)
• Богати – освен ударените гласни, съвпадат и повече от един съгласен звук (фрак-рак)
• Пълни – съвпадат окончанията на стиховете след последната ударена гласна (съзнателно-старателно)

Римите се обогатяват и са по-оригинални, а и въздействието им върху читателя е по-силно, когато се римуват различни части на речта, напр. съществително име с глагол или с прилагателно име (тайна-безкрайна).

Според последователността на римата в строфите, тя може да бъде:

• Съседна рима – римуват се два съседни стиха (ААББ)
• Кръстосана рима – стиховете се римуват един през друг (АБАБ)
• Обхватна рима – римуват се първият с четвъртия стих, и вторият с третия стих (АББА)

И тъй като изкуството не може да бъде ограничено, може би се досещате, че съществуват и стихотворения без рима. Това е т.нар. “Бял стих”. За Белите стихове е характерно това, че те (за разлика от свободния стих) имат размер: бял ямб, бял анапест…

Отмерихме стъпките в стихотворението, идва ред на танца – жанровете в поезията. Почти е невъзможно да се изброят всички жанрове и поджанрове в поезията. Затова ще ви “партнирам” само в няколко от тях…

Стихотворението е литературно произведение в мерена реч, най-често лирично или епично.

Две души
Пейо Яворов

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.

Сонетът означава кратка песен. Съставен е от 14 стиха – 2 четиристишия и 2 тристишия. Тук се отнасят и сонетите на Шекспир. Подобна структура има стихотворението на Елисавета Багряна “Унес”:

Унес
Елисавета Багряна
 
Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
 
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
 
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
 
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Одата е лирическо произведение, изпълнено с възторжени чувства, което най-често възпява важно събитие или велика личност.

Ода в чест на един поет и неговият кораб - “Аполония Понтика”
Христо Фотев

Ти - лято стръмно - и осемдесето!
Ти - събото, родена за покой!
За спускане на кораби в морето...
как потрепера с тъмна тръпка. Той -
мечтаният - от мачтата до кила -
прекрачи той деветата греда
и затрептя от красота и сила
най-после в съвършената вода
и в съвършеното - до болка - синьо...
А аз крещя към всички небеса -
о, майко на моряците - богиньо,
светицо от стомана и роса,
бъди му Ти най-святата закрила!
Води го от вълна ти на вълна,
в моретата опасни на дактила
и по-коварни от една жена...
Компаса му благослови ти, свята!
Над картите му светлина бъди!
И в цезулата страшна между двата
внезапни урагана - го води!
Метафорично-златните му мрежи
Ти приеми във свойта глъбина!
Изпълвай ги със люспести копнежи -
спасен, пред смъртта, имена
и спомени - щастливо заредени
със бъдеще... На края си спомни!
Спомни си Ти на края и за мене!
От пясъка - Богиньо - ме вдигни!
Да тръгна аз обратно към безкрая,
под знака на тракийските съдби...
Там - към последната колония на рая,
в която ще изчезна може би...

Епиграмата е кратко сатирично стихотворение. Майстор на епиграмата е Радой Ралин.

Книгите са паметта на човечеството
Радой Ралин

Един чете,
за да бъде свободен.
Друг чете,
за да бъде угоден.

Газела е малко стихотворение, което се състои от бейтове (двустишия). Основна тема е любовта и е характерно за източните народи (Иран, Индия)

Поемата е лирико-епично произведение, чието повествование е в стихотворна форма, напр. “Хайдути” на Хр. Ботев.

Лирическата миниатюра най-често изразява природна картина

Спи езерото
Пенчо Славейков

Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.

Тавтограма е стихотворение, в което всички думи започват с една и съща буква.

Лимерик е лирична миниатюра със строфа от 5 реда и рима ААББА. Най-често анекдот, в който:

• Първият стих представя героя
• Вторият – особена черта от характера или външния вид
• Третият и четвъртият стих представляват кулминацията
• В петият стих е развръзката

Хайку е литературен жанр в японската традиционна поезия. Съставен в строго построение от три реда със съответно 5-7-5 срички (общо 17 срички), хайку до скоро беше най-късият литературен жанр в световната поезия.

Ах, тази буря!
Открадна дъха на цветята
и бяга.

Днес най-кратката форма в световната поезия е Апева. Правилото на апева е лесно: пет реда със съответно 1, 2, 3, 4 и 5 срички, общо 15 срички.

По
ноти
мечтая
в мелодия
да те позная.

Перо от огън

Ако  мислите, че може да ви е забавно да стихоплетствате в апева, може да се присъедините към Фейсбук групата Апева, моя любов.

В момента тече и литературен конкурс под наслов “Българска апева 2020”. Конкурсът е отворен до 31.01.2021.

И така, нанизали сме чудни пълни рими в перфектен ямб или хорей. Подредили сме метафорите несравними – стихотворението ни като слънце грей. Техническото изпълнение е съвършено и стихотворението – венец на поетичното изкуство – сътворено.

Дали е достатъчно всичко това, за да наречем “Поезия” красиво подредените думи и грижливо оформените строфи?

“А изкуството е тревога! – Главният отличителен белег на изкуството – казва Реми де Гурмон – е новотата. А това липсва на всички лирически стихове, които се пишат и печатат днес в България: новотата. Сред отегчението на тая банално-сладка и шаблонно-гладка лирика човек е петимен да чуе поне един вик, който да пробие над общото унисонно тананикане от “безкрайна жал”, “нечакана печал”, “сглъхнала надежда”, “хладни крила”, “мраморни чела”, “устни безгрешни”, “сълзи безутешни” и т. н. Всичко е така гладко, така уравновесено, така “под сурдинка” – сякаш нарочно нагодено да не смути спокойното пищеварение на буржоата, който обича “да си прочита нещичко” след добрия обед… Такава поезия без вик! А вик е нужен на днешната българска лирика, за да се събуди тя от мъртвешкия сън, в който я приспиват младите поети от няколко години насам. Нужно е стряскване от сън! Вик. Тревога.“

пише Гео Милев в “Поезията на младите”, статия в сп. “Пламък”, изд. 1924-1925 г.

“Понятието формална поезия напомня веднага поезията …, дето предварително необходимият емоционален елемент е изстуден до скромния градус на прост мотив – мотив, който се съдържа обикновено в една само странна и необикновена дума, към която се прилепят други, сродни по звук думи, за да се получи желаната плетеница от рими, наречена стихотворение. Стройно, звучно, плавно – и разплавено до безконечността на ефира – дето неумолимо зее ужасът на пустотата. Една метрическа постройка от странни думи и редки рими, без онова вътрешно движение, което прави поезията поезия и изкуството изкуство: ритъма”. –

Четем отново в същата статия.

Да, поезията не е механичен сбор от добре подредени думи, съчетани рими и оригинални епитети.

Поезията трябва да извира от сърцето на твореца! Поезията трябва да вълнува! Поезията трябва да тревожи!

Когато прочетеш едно стихотворение какво ще остане у теб!?  Когато читателите прочетат ваши стихотворения – какво ще остане у тях!?

Оставяйте следи, скъпи творци! “Пишете само когато не можете да не пишете” – съветва Росен Карамфилов в разговор за призванието писател в платформата на Самоиздател.

Пишете дълбоки и проникновени стихотворения! Пишете по теми, близки на душата, а не за бита! Пишете по теми от обществено значение! Пишете будна поезия, защото обществото ни от такава поезия има нужда, болезнена нужда има…

Пишете! А най-вече – четете!

Състави за вас:

---

Please log in to submit content!