Стена

Силно обичам и мразя,

страстно целувам в нощта,

тихо куршумите пазя,

за да не пробият мойта стена.

Теб те обичам безмерно,

време трябваше да го прозра,

затова от мойта любов

издигнах стена-Стената на Любовта!

И там, изправена до нея,

обстрелваше ме яростно светът.

…Не плачех и не стенех

-тихо виеше мойта душа.

И падах, и ставах

с високо вдигната глава

и парализирвах пистолета

да не изпраща куршумите в целта!

Така научих се да пазя

от тез куршуми таз стена,

че само малка дупка в нея

ще срине всичко в любовта.

Така опазих аз стената

с кървяща ивица в мен,

за да останат пред вратата

лъжа, измама, пошлост, плен…

Когато мине още много време

и мен ме няма, без следа…

спомнете си без огорчение

за изградената от мен Стена

СТЕНАТА МОЯ НА ЛЮБОВТА!

Красимира Жечева

Из стихосбирката „Единствена“ – 2008г.