От
Като гръм във небето,
като удар в сърцето,
като дъжд над полето;
любов, ей такава –
да ми вземе душата,
да запали полята,
да забули Луната
и следа да остави.
Със сърцето да тупа,
по водата да ходи.
из горите да броди
и мене да търси –
със сто заблуди
и сто подбуди –
да ме намери,
да ме погуби!
Нека се потопим дълбоко в пътешествието наречено любовна поезия.Започваме любовно-поетичното четене със любовни стихове за нея. Вечната муза. Жената. И понеже любовта винаги е взаимна ще продължим с избора ми на любовни стихотворения за него – Негово величество любимият мъж.
В следващите редове ще отплаваме на околосветско пътешествие, изследвайки океана на световната поезия за морето. Ще разгледаме 9 стихoтворения за морето от различни географски точки, които ще изрисуват в съзнанието пристанища, прибои, раковини и фарове. Приятно четене и попътен вятър.
Човешката фантазия не е нещо неконтролируемо, но тя е запазила образа на младата жена. С нейна помощ аз интерпретирам не само лицето ѝ, видяно през…
Здравейте, аз съм Виктория Петрова, съ-основател на платформата Самоиздател! В следващите редове Ралица Бонамонте ще ви потопи в празнична атмосфера със специално подбрани стихотворения за…
Сутрин като сутрин. Дрън-часовник, плисък на вода, хоп- кафенце, цврък-две яйца. А мислите ми се блъскат подобно на хора в трамвай №103. Главата ми е…
Коментари