Живот на модерно време
от
Пак с поглед празен,
пак без вяра в този дим,
сезони вече няма,
няма и любов,
таи омраза,
веднъж, дваж
минава някой,
в ужас за околните,
проява,
гладни за властта,
роби управляват,
“смарт” над смъртта надделява,
жена разменя нов Тигуан,
за дворец в Рим.
Племе жадно за слава,
борба без бой веч ни води,
а някой през мрака в кофите рови,
“ех, уно…” възрастта все повтаря,
тропа луд,
но луд отговаря…
Живота блъска жадно,
плуват био, вегански измами,
с верига влачат банките обрани,
химия между науки,
икономиката завладява.
Свинко с антиботик някой дъвче,
навиват проницателно банкнота,
а поета пише статия за блога.
Звънят комшии, сериала е към края,
Грами за роля спечели властта.
Галерия прах събира,
а музея й завижда.
Ех, приятелю,
не ми остана място,
предан пред измяна
и то за чест!
Блок до блок,
денем магистрали,
авангард,
университети без наука,
животните бягат,
човекът убива,
брат до брат семейството насилва.
Ех, живот на модерно време…
Когато любовта мълчи
от
Нови хора, нови запознанства, търсиш нещо малко сред всичките тълпи, но намираш само празни думи и лъжи. 14-ти февруари - ден, като всички други дни, спомени, случки, алкохол и сълзи. Влюбени и заблудени навън се лутат сред тълпите, а до мен един прозорец от лявата страна стои и чаша вино в дясната крещи.
Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!
-
Любовни уравнения6,00лв. -
Домът на Феите10,00лв. -
Спомен10,00лв.
Ще търся
от
Ще търся обич в синята зора дори това да бъде път безкраен. Без теб сърцето тъне в нищета, ако сме близки, близък е и раят. Ще търся теб, голямата любов дори с години ти да си ми чужда, прегръщаш ме - живот за мене нов, милувките са нежната ми нужда. Ще търся теб, и няма да се спра, защото да живееш е да обичаш. Ще вярвам вечно в нас и любота, щом без теб съм, нямам нищо.
Без Име
От
Като гръм във небето,
като удар в сърцето,
като дъжд над полето;
любов, ей такава –
да ми вземе душата,
да запали полята,
да забули Луната
и следа да остави.
Със сърцето да тупа,
по водата да ходи.
из горите да броди
и мене да търси –
със сто заблуди
и сто подбуди –
да ме намери,
да ме погуби!
Това е
от
Да уловиш снежинката в косите ѝ
и после бавно и със страст да я напиваш…
Това е любовта…
Да вземеш цветето, поникнало в косите ѝ
и тихо да го скриеш във хербарий,
за да е вечно с теб…
Това е любовта…
Да следваш в тъмна нощ искриците в очите ѝ
и само те да бъдат твоето светило…
цял живот..
Това е любовта…
Да нямаш свое…
Да е всичко твое само нейно…
дори прашинката под нокътя, дори сълзата ти –
Това е любовта!…
Прозрение
от
Отдавна прозрял съм какво не ми стига, какво ми тежи като камък в сърцето. Горчилката в мен, което повдига и с щрихи тъга ми рисува лицето. Налага се себе си сам да обичам и радост, и мъка сам да споделям. На връх недостъпен сякаш проличам, на връх, който никой не ще да катери. А просто изглеждат нещата в страни, и лесно решение имало казват. “Ръка протегни, жена си вземи!” е тъй с лекота все ми показват. Но де е чувалът, пълен с жени, в който на сляпо с ръката да бръкна? И без да ѝ видя очите дори, в дома си доволен аз да замъкна. Коя ще е тази, която с охота, по мене ще тръгне, без да ме знае, дали съм Валхала, или Голгота, дали съм началото, или съм края? За мен любовта е просто химера, за моите рими е вдъхновение. Сродна душа когато намеря, тогава ще имам и явно прозрение.
Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!
-
Буря11,00лв. -
Домът на Феите10,00лв.
-
Кралица на Нощта10,00лв. -
Любовни уравнения6,00лв.
Колорит на съвремието
От
Потрепва черно-бяла,
звън на утрото,
поглед на обичайната планина,
горски дъх на бора вечно зелен,
март на април се надсмива,
тази пролет ще бъде сива.
Нова война на вирус,
обладава телата,
годината в София е сляпа.
Градски хаос по улиците,
мъгла от газовете на автомобилите,
мърсотия замъглява съзнанието,
хората са странни и на площада,
небето за тях вече не е синьо.
Дали сега това ще е живота?
Дали сивата палитра ще избира цветовете,
новия модерен колорит на съвремието.
Бедните приканват онези с тристайните апартаменти
и подават от храната си без да искат нещо в замяна.
На богатите започва да им писва от поредното им материално желание,
спряха вноса на последните модели на
лукса, вече всичко им се струва еднакво.
Държавните управници искат още и още,
но вече и те не знаят какво.
Улиците и пешеходните зони се вдигат на протест.
Тази година измислят ваксина срещу таралежи.
Единствените пъстри цветове са от мониторите,
които излъчват интерес към нас за наш’та няма комуникация със съседа от другия квартал,
който всяка вечер пали цигара и гледа в жената,
която с рокля от Америка рови в кофите за парцали от магазините в мола.
Вече мелодията на черно-бялата птица,
проследява утрото което не се различава
особено от вечерта.
Деня ни минава все по-лудо,
какво ли е да бъдеш човек от бъдещето
и да преследваш новата мания за мечтата да видиш небето синьо
и да вдишаш скъпо платения въздух на природата.
Живот
От
В една песен чух:
този свят е мъжки и
жените нямат място там.
В една книга четох,
че жените са родени,
за да служат на мъжа.
Вчера гледах филм,
как мъж пребива жена!
Защо,драги дами и господа,
се случва това?
През поколения,
през векове…
Истина жестока
ходи по таз земя.
Жената създадена е
втора ръка.
Да търпи,
да мълчи,
а щом и тя направи,
като мъжа-лоша става тя.
Глупави ли сме…?
Или просто дявола сме
ние и Бог е разочарован
от това?
Кое ни дава право да
унижаваме извора
даващ ни живот?
Хиляди въпроси,
безброй шамари,
и малко сълзи
в шепи събира тя…
Жената,без която
нито един мъж не би
стъпвал по таз земя….
Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!
-
Разкази и стихове в куфар – по картините на Васил Василев Зуек20,00лв. -
Облаци и бездни14,00лв. -
Утро12,00лв.
Остров в морето
От
Морето се плиска, тихо шуми, чайки се вият, кръжат от зори. Лодка се вижда в далечината, раци се крият страхливо под скалата. Делфини играят недалeч от брега, рибки се стрелкат под повърхността. Пясъкът е осеян с миди безброй, изхвърлени от морето със силния прибой. Във въздуха се носи мирис на водорасли, палми се извисяват, на брега отрасли. Остров самотен без шум и хора, това е в мечтите ми моето място за отмора.
Луна
от
Можех ли да те погледна, без да се извърна в страни? Нима по-малко щеше да боли? Можех ли да те прегърна, без да кърви? Нима сами щяхме да бъдем аз и ти… Вият се мечтите, вият и вълци в горите срещу Луна, проклела ни в зорите. Наказа ни, че сами бяхме аз и ти. И ѝ досвидя, и ни плени, и ни уби… А просто исках боса по земята да вървя, да стъпквам клони, да оставя алена следа с магия пропита, че да те привлека во веки мой да те направя, да те закълна… Но завидя, заради свойта самота Луната. Че нейният любовник е далеч, не мой погали ѝ душата. Затуй разкъса ми снагата, разпори бедрата, бездушно ме захвърли в на демоничните страни недрата… А теб остави да се скиташ нощи и дни, без да ме намираш, без да ме помниш дори. Като просяк без цел и посока, като див звяр, обречен на съдба жестока… И когато най-сетне демонът ме освободи ти бе грохнал от брод, несполуки и беди. Целунах ти лицето, но в очите не напираха сълзи. Бяхме сами, ала вече не сме аз и ти…
Шепот
от
Сякаш ти си още тук, дали това е само сън? Ще те загубя ли ако се събудя? Усещам вятъра звънлив, топлината на ръката ти, топлината на сърцата ни и огъня вечно тих в душата ми, и питам се за хиляден път, ще те загубя ли ако се събудя? Дали сме вечен сън или просто химера непонятна необятна? Но да повярвам аз не мога, ако то при теб ме отвежда, то е всичко- мой път, мое желание, моя надежда, чувам шепот твой познат, заглъхналата песен в края на коридора и в края на всяка история. И нима това е сън, чувам ехо, сладък шепот, птичи звън, и хорски гръм и нима все пак, ти и аз бяхме само сън...?! Утрин е!
Благодаря ти, Боже!
от
Имах късмета да ме предадат. Да остана сам самичка. В клетка, като ходещ мъртвец. Неразбрана, като затворена птичка. Имах късмета да бъда добра до болка и да ме унищожат. Да викам, да плача, да скърбя. Да получа неблагодарност насреща. На земята в кърви да се сломя. Сякаш борих се за живот, почти изгнила. Ала после изправих се, без да ми подадат ръка. Събрах безумна, сакрална сила! Боже, благодаря за всяка пролята сълза! И ето ме сега, неуязвима. Променена, намерила подслон. Кипяща от мечти, благословена със закрила. А любовта се превърна в мой дом. Имах късмета да се преродя!!! Вярата спаси ме. Имах късмета почти да умра...За да изкрещя гордо своето име!
Утеха
от
Когато си тъжен, самотен, унесен, когато мъката си дори на най-ближния не би могъл да споделиш, когато да видиш мечтаеш нечиите дълбоки очи, когато си мислиш за там, където не си, но там някъде, където сърцето принадлежи, когато си тъжен, уморен и слаб, когато душата тежи, когато душата боли - излез навън, отърсен от болката, скръбта и омразата и смело напред продължи. Отърси се, излез навън, прекрасни човече с прекрасна, но болна душа, погледни небето славно, небето неповторимо, отразяващо душата ти човеко, природата е утеха за всеки нещастен, подслон за душата и причина за радост накарай душата да види накарай сърцето да се влюби накарай душата поне за миг да забрави мъката и споходилата тъма, да се избави, да възхвали, да жадува за величествения нощен небесен поглед, това, човеко, неусетно радва душата, смирява и дава сила, природата, макар и обикновена, е дар прекрасен, способен да облекчава уморените нещастни души. Когато си тъжен, самотен, унесен, когато нещастен се почувстваш ти, излез сред великата майка природа и душата си на нея остави.
Есен
от
Ухае на есен, сладък шепот се дочува, есен, кожата ми млада, сърцето ми старо, есен, стопля наранената моя душа, Есен, влюбена съм в теб, не си отивай рано, остани, бъди добра, донеси ми топлина и малък земен рай в сърцето ми създай. Есен, добре си ми дошла, чакам твоите листа, моля, излекувай моята душа, донеси приятелката си дъжда, пожълтялите листа и душевна присъща ти красота. Есен, караща душата да се сгуши, да римува и тайно вечно да жадува топъл чай, дъжд, книги, лилав пуловер и мисловен мир- всичко от което се нуждае есента!
Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!
-
Между два свята – връзка със сърцето10,00лв. -
Любовни уравнения6,00лв.
-
Буря11,00лв.
Луната
от
Поредна нощ самотна у дома, отправила съм поглед към небето. Луната също често е сама, изгубил пътя странник сред полето. Обгърната от хиляди звезди, но никоя от тях не я разбира, не може бурното сърце да укроти- то цялата вселена там побира. Ту пълна е, щастливо засияла- вдъхновение за будни умове, ту скръбно бледа, всичко е раздала и малко обич единствено зове. На лунните лъчи ще се облегна, окъпана във мека светлина. Със мила дума длани ще протегна дарявам обич за малко топлина.
Дебютната стихосбирка на Ивелина Недева може да закупите от онлайн книжарницата с кауза на Самоиздате – за всяка закупена книга ние посаждаме едно дърво! Още стихове от Ивелина може да прочетете тук.
Душата ми
от
Душата ми е морно натежала, прегърнала е твърде много скръб. Да бъде себе си е тя избрала, където кално е да дири път. Душата ми е пъстра като черга, изплетена от есенни листа, разказващи за спомени от вчера, за влюбени, за хубави места. Душата ми потъпквана се рони, под стъпките ти шумата трепти. И вятърът без жал ще я подгони, ще я захвърли, както стори ти.
Дебютната стихосбирка на Ивелина Недева може да закупите от онлайн книжарницата с кауза на Самоиздате – за всяка закупена книга ние посаждаме едно дърво! Още стихове от Ивелина може да прочетете тук.
-
Буря11,00лв.
Есен
от
Тази сутрин е тъжна, студена, някак по-мрачна и уморена. Дали защото изгревът закъсня или за слънцето небето отесня? Септември гони лятото от тук и то отлита с птиците на юг. Мъглите се завръщат у дома, довява вятър есенна тъга. Сърцето бие силно, учестено, препускало през лятото поредно. С дъха си вятърът понася есента - любовен танц на падащи листа. Тъй всеки път септември се завръща, изпраща лятото, за сбогом го прегръща. Добре дошла си, мила моя есен - парфюм - любов с носталгия примесен.
Да се уча мога само от Големите
от
Да се уча мога само от Големите, от "малките" дори не искам. Чрез първите достигам до прозрения, а вторите ги ненавиждам. Големите са ходещи Вселени, а "малките", кръжащи сателити. Вселените говорят си със боговете, а сателитите, дори и не опитват. Да се уча мога само от Големите, надрасналите времето почти, от светлите, красиви умове, единствено от генийте с души.
Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!
-
Кралица на Нощта10,00лв.
-
Спомен10,00лв.
-
Домът на Феите10,00лв.
Вяра и творчеството
от
Какво е приятелю ден без музика, какво е утрин без птичи звън, птиче песен лекокрила пъстроцветна, под утринния син небосвод? Какво е душата без надежда какво е сърцето без любов има ли за тях надежда ако под похлупака на добротата не заспят? Как заспива детето- под нотите на любима песен, как танцуват листата-под песента на клоните и вятъра, как живее творецът как живее музикантът как живее певецът, как живее любителят- музиката е хляб и маргарин храни душата и пречиства сърцето. Музиката е чувство, хармония, приятелю вода за жадните и храна за гладните, изпълва те душевно и ти напомня,че творецът живее и ще живее вечно. Както поета черпи вяра от словата, така и музиканта черпи вяра от нотите, така и художника черпи вяра от нюансите и навярно,твореца се храни с вярата, тя е негова утеха, негово бъдеше, негова надежда. Ден без творчество е пропилян ден, ден без творчество не съществува!
Благодарим ви, че избрахте новите български стихове!
Оставате отзив в коментар
Публикувайте ваш стих
Коментари