Коледни стихотворения за душата

Здравейте, аз съм Виктория Петрова, съ-основател на платформата Самоиздател! В следващите редове Ралица Бонамонте ще ви потопи в празнична атмосфера със специално подбрани стихотворения за коледа. Ако самите вие имате красиви коледни стихове, които искате да станат част от тази колекция, може да ни ги изпратите още сега! Приятно четене!

Изпрати своя коледен стих

Какво е за вас Рождество Христово или по-накратко Коледа? Един от най-светлите християнски празници? Най-прекрасното време в годината, споделено със семейството? Време за коледни стихове и песни? Единственият период в годината, когато се подсещаме за благотворителност и добротворство? Прекалено комерсиализиран празник или просто обикновен ден? Отброявате ли дните до Коледа в трескава предпразнична подготовка? Или просто нямате търпение да е вече януари и да не се налага да комуникирате с недотам приятни на вас роднини, да избирате подаръци и да гледате ‘’Сам вкъщи’’ за милионен път?

 А може би обожавате празника, но тази година сте възпрепятствани да бъдете близо до обичаните хора и затова ви липсва коледно настроение…

Към която и група да попадате, в следващите редове може да откриете нещичко за вас.

Подарявам ви селекция красиви коледни стихотворения. Във всяко едно от тях празникът е пресъздаден през различна призма.

Коледно-новогодишните празници често носят мъничко носталгия, защото ни връщат към детството. Безгрижните дни, когато с особен трепет сме писали писма до белобрадия старец и сме очаквали първия сняг, украсяването на коледната елха, подаръците,  лакомствата… Когато истински сме изживявали коледните чудеса. А с годините човек разбира, че магията всъщност се състои в семейния уют, в любовта на нашите родители, баби и дядовци. Имено това осъзнаване пресъздава поетесата Исабел Мигел в един от красивите стихове за Коледа.

Исабел Мигел
превод от испански: Рада Панчовска

Коледа беше приятната
топлина от кухнята,
шумното сноване сред чиниите,
бързанията в часа на вечерята,
дълбоката сериозност на дядото,
радостта и шегите на баща ми,
искрената наивност на очакващия
да достигне местоназначението си
писмо, изпратено до Ориента.

Коледа бяха светлини
и глъчка,
и песни,
и гласове,
и смехове...

Сега, когато всичко изпълват отсъствията,
жадувам скърцането на стълбището
на онази стара къща,
където бяхме всичко, без да го знаем.

Исабел Мигел е съвременна испанска поетеса. В момента преподава в Мадрид. Публикува преводна и авторска поезия в различни литературни списания, сред които “Алора ла биен серкада”, ” Пиедра де молино” и др. Нейни произведения са поместени  в четири антологии на асоциацията за поезия “Прометей”, в антологията “Стихотворения 11-М”, ” Хълмът на стиховете” и “Рисувани стихове от кафене Хихон”, както и в различни поетични активности в интернет пространството. Част от творчеството ѝ е преведено  на френски, английски и италиански език. Участвала е в десетки национални и международни литературни събития.

Нека още малко да се насладим на носталгичния аромат, който често се усеща във въздуха на декемврийските нощи. Тлеещият огън в камината понякога ни връща към отминали любовни трепети. И сякаш ни подканва да ги изживеем отново. В следващото произведение лирическата героиня си припомня първото влюбване, болката от раздялата, рисува неподправената чиста любов без лъскава опаковка, пълноценно изживяна, макар и с тъжен финал.

Продължаваме с един прекрасен коледен стих на Кристине Буста.

Кристине Буста
превод: Венцеслав Константинов

Онази година аз нямах елха.
В снега пред дома ти видях заскрежена
стъпкана клонка и ти я изрови — зелена
и свежа ухаеше тя под твойта стреха.
 
Ти смелост събра и вейката целуна скришно.
Минаваха толкова хора — те носеха разни
пакети, а нашите голи ръце бяха празни.
В студа се сбогувахме — тъй да стоим бе излишно.
 
Вечер аз дъвчех иглици, от клона обрани.
С вкуса им горчив се изпълних докрай самата.
А ти си отдавна преселен в земята,
която елхите с вечна Коледа храни…

Кристине Буста (1915 – 1987) е австрийска поетеса. Изучава английска и немска филология във Виенския университет, но не се дипломира. Извършва различни дейности като частна учителка, служителка в хотел, преводачка, библиотекарка. Сред най-известните ѝ стихосбирки са: “Година след година” (1950), “Лампата и делфинът” (1955), “Ако рисуваш герб на любовта” (1981), “Посред цялата преходност” (1985), “Небето в кестеновото дърво” (посмъртно, 1989), “Дъхът на словото” (посмъртно, 1995), “Едносричен е езикът на нощта” (посмъртно, избрани стихотворения, 2000). Автор и на сборника с разкази “Другият агнец” (1959), също така пише и за деца. Носителка на литературни призове.

Следващото от поредицата стихотворения за Коледа, е на провокативния Чарлз Буковски.

В него поетът ни представя другата гледна точка на празничността. От самото заглавие блика самоирония. Авторът неделикатно поставя темата за фалша и излишната помпозност. В стихотворението е заложена опозицията лудост-нормалност. Лирическият герой е сам, но не и самотен. През погледа на тълпата той изглежда луд, но за себе си той е взел правилното решение. Избира да бъде автентичен пред това да се преструва. 

Чарлз Буковски
превод: Пейчо Кънев

Най-хубавата Коледа, която помня,

се случи в една малка стаичка

във Филаделфия,

дръпнах всички щори,

легнах си и

се завих.

Нямаше телефон,

нямаше коледни картички,

нямаше роднини,

нямаше подаръци.

И мисля, че се чувствах по-добре

от всеки в този

град,

и от почти всеки във

всички градове.

И новогодишната вечер

я отпразнувах по същия

начин.

Хенри Чарлз Буковски (1920 –1979) е американски поет, романист и сценарист. Роден е в Андернах, Германия, но още едва двегодишен емигрира в САЩ,  Лос Анджелис. След завършване на училище, в началото на Втората световна война прекъсва обучението си. Поставена му е диагноза “негоден за служба” в армията поради “антисоциалност”. Започва да пътува из страната в търсене на препитание. Пише ръкописи за различни списания. Скита из страната, преживява от случайни доходи, пише много и разпраща ръкописите си по списания.

Към края на 60-те вече е популярен поет. През 1970 само за 20 дни Буковски написва първия си роман, озаглавен „Поща”. Протагонистът Хенри Чинаски става постоянен персонаж “алтер его” на писателя. През 1983 г. за първи път е заснет филм по негово произведение – „История на обикновеното безумие”. Сред най-известните му стихосбирки са: “Присмехулнико, пожелай ми късмет” (Mockingbird Wish Me Luck, 1972), “Да гориш във вода, да се давиш сред пламък” (Burning in Water, Drowning in Flame, 1974). Колекцията му от романи и разкази включва: “Поща” (Post Office, 1971), “На юг от никъде” (South of No North, 1973), “Factotum” (Factotum, 1975), “Жени” (Women, 1978) и др.

И все пак Рождество Христово носи особен заряд, дори и за нерелигиозните. Сякаш снегът скрива омразата и несправедливостта, камбаненият звън ни кара да бъдем по-смирени. Множеството светлини ни подтикват да търсим красотата и да я откриваме, дори и в най-хладните кътчета.

Нека да се насладим на многопластовия коледен пейзаж, който рисува следващото от поредицата коледни стихотворения.

Антонио Фернандес-Молина
превод от испански: Рада Панчовска

Утринта е сипнала мъглата си в това селце
и пристигаме, яхнали кравите.
Бог е съвсем мъничък и приплаква.
Още има стъкла от изпразнените бутилки снощи.
Коледна песен с благодатта си услажда млякото.
Захващаме да целуваме всичките малчугани
и да раздаваме подаръци на пияниците.
Продължава Младенецът да приплаква в яслата.
При църковните двери вятърът ни разчорля,
и преди да влезем вътре хвърляме
пурите, за да целунем кравите.
В най-хладните кътчета раснат най-неочакваните цветя.
Агнето блее и петелът пуска никеловото си кукуригу.
Монахинята е забравила да сложи масло в лампата,
но лампата се присмива и продължава да гори.
Изглежда лъжа да е съществувала войната.
Наистина, войната не е съществувала никога.

Антонио Фернандес-Молина (1927-2005) е испански поет, писател, есеист, литературен критик, публицист. Основател на различни списания и поетични поредици, главен редактор на списание “Деспачо Литерари”. Живее в Сарагоса, където е главен редактор на списание “Алмуния”. Занимава се и с графика и живопис. Автор е на голяма част от илюстрациите на собствените си книги. Сам илюстрира много от книгите си. Организирал е и авторски изложби.

Ще ви споделя, че понякога предпочитам да не си задавам въпроси за смисъла на празника, а да се насладя на красотата му. В следващото красиво коледно стихотворение границата между реалност и фантазия е заличена. С лиричния си авангардизъм поетът Е.Е. Къмингс ни подканва да развихрим въображението си, вдъхвайки нов живот на един от най-традиционните символи на празника. А имено Коледната елха.

Е.Е. Къмингс
превод от английски: Манол Пейков

мъничко дърво
мъничко притихнало Коледно дърво
ти си толкова мъничко
по-скоро приличаш на цвете
кой откри те в гората зелена
и много ли тъжно ти беше когато си тръгна?
виж                 аз ще те утеша
защото ухаеш толкова сладко
ще целувам кората ти хладна
ще те гушкам спасително силно
както майка ти би го сторила
само не се страхувай
гледай             гирляндите
дето цяла година спят в тъмен сандък
и сънуват как ги изваждат за да заблестят
топките червените и златни верижки мъхнатите жички
вдигни си ръчичките мънички
и всичките ще ти ги дам да ги подържиш
на всеки пръст ще поставим пръстен
и ни едно тъмно или нещастно място не ще остане
после когато си напълно облечено
до прозореца ще се изправиш да те видят всички
и как ще те гледат облещено!
о ще се гордееш истински
за ръце ще се хванем с моята малка сестричка
и вдигнали поглед към прекрасното ни дърво
ще танцуваме и ще пеем
„Ноел Ноел”
 
(1925)

Eдуард Eстлин Къмингс (1894-1962) е американски поет, един от най-смелите експериментатори на 20-ти век. Завършва Харвард. По време на Първата световна война изпълнява дълга си като кара линейка във Франция. Заради фалшива клевета прекарва 3 месеца в лагер. Това преживяване му служи като основа за автобиографичната му книга “Огромната стая” (The Enormous Room – 1922 г.). През 1923 г. издава първата се стихосбирка “Лалета и комини”. Други негови творби са: “XVI Поеми” (1925), пиеса в рима и проза (1927), книга с графики и картини, носеща името “ВММБВБ”. Заглавието представлява абревиатура на началните букви на използваните изразни средства в творбите му, а именно – въглен, мастило, маслени бои, молив и водни бои. Други негови популярни книги са “Ейми” (1933), “Дневник за пътуването му до Съветския съюз” и др. Неговият стил е характерен с неспазване на топографски пунктуационни и синтактични норми. Самият начин, по който изписва името си, е необичаен.

За финал на тази празнична статия съм избрала поредното красиво коледно стихотворение, което попада в категория детско-юношеска литература.

Негов автор е именитата българска поетеса Елисавета Багряна, за която можете да прочетете повече в статията на Самоиздател Любовни стихове – подбрана селекция. Без значение дали сме религиозни или атеисти, нека се опитаме да вникнем в смисъла на Рождество Христово. Раждането на надежда за по-добър свят. И нека за малко да погледнем света през детските очи. Да съпреживеем тяхната искрена радост и да се опитаме да повярваме в чудото. Може би това е пътя към изграждането на по-красива действителност.

Елисавета Багряна

Ненадейно на небето —
в тази съща нощ, огряла
чудната звезда — комета,
хубава, лъчисто-бяла.
 
И оставили книжата
учените влъхви стари,
и на път подир звездата
тръгнали със скъпи дари.
 
И звездата чудно бяла,
както Господ Бог ѝ казал —
без и денем да залязва,
над една кошара спряла.
 
Влезли вътре мъдреците,
и сред агънцата бели,
с ореол над къдриците,
малкият Христос видели…

Екипът на Самоиздател Ви пожелава вълшебни празници. Не забравяйте, че Вие сте най-ценният дар за хората, които обичате. И все пак, ако имате нужда от помощ в избора на подаръци, разгледайте наличните книги на съвремени български автори в нашата Книжарница с кауза. Без съмнение книгата винаги ще бъде перфектния подарък. Желаем Ви идната година да бъде изпълнена с вдъхновение и творчески плам. Не забравяйте, че платформата на Самоиздател приветства нови ентусиасти.

Намерете нови стихосбирки от съвременни български автори в книжарницата с кауза на Самоиздател – за всяка закупена книга ние ще посадим едно дърво!

Коледни стихове от нови български автори

декември 24, 2020

Рождество

В таз тиха нощ на Рождество

се роди Исус да донесе добро,

любов и прошка дари Той на нас,

призовава ни с любящ благ глас,

та всеки повярвал в него човек

да живее в тоз грешен век

като новороден различен  живот

и с делата си да прославя Бог!

Публикувайте ваш коледен стих

Стъпка 1:
Влезте във вашия профил в Самоиздател или се регистрирайте ако нямате все още авторски профил.

Стъпка 2:
Върнете се на тази страница след като вече сте “логнати” в профила си и ще видите форма за попълване. *Ако не виждате формата след като сте влезли в профила си – презаредете страницата.

Стъпка 3: В полето “теми” поставете: Коледни стихове

Стихът ви ще бъде публикуван след одобрение от редактор и ще се появи на тази страница. Ако искате да публикувате втори, попълнете формата отново.

Please log in to submit content!