Единствен
Животе мой, как искам аз да те опиша!
С какво обаче да те обрисувам?
Дали с перо да те рисувам
или с четка на платно?
На белият си лист, на който пиша,
оформям думите с петна
и бавно сълзите ми капят,
размазват ми прекрасните години с любовта.
И лист по лист аз тихичко разгръщам,
ту пиша бързо, ту ридая.
Четеринадесет бели листа аз запълних,
но бяха повечето на петна…
А с четка, ако трябва да те нарисувам,
ще ползавам аз червената боя,
еднаква тя е със кръвта и със страстта,
изтекла ми по вените и сляла се с дъжда.
А с какъв цвят да нарисувам аз лъжата?!
Не мога! Нямам сили
да потопя четката в боята!
Защото всеки цвят, докоснат от лъжата,
променя си завинаги цвета!
Животе мой! Не мога аз!
Дано друг да те опише!
Как живяхте с нежност и любов!
Защото, Животе мой, аз много те обичам!
Дори когато не всичко има смисъл…
Животе Мой! Страхотно те обичам!
Едничък си ми само на света!
Красимира Жечева
Из стихосбирката „Единствена“- 2008г.
Коментари